Доктор Смърт [bg]

3.

Майло им даде знак да продължат нагоре и мустакатият шофьор паркира зад севилята.

— Тук добре ли е, детективе?

— Разбира се, все едно къде — отвърна Майло.

Мъжът смутено се усмихна.

— Исках да бъда сигурен, че не съм в нарушение.

— Няма проблем, господин Улрих. Благодаря ви, че дойдохте.

Пол Улрих угаси двигателя и двамата с жената слязоха. Бе среден на ръст, около четиридесетте, набит, с мургаво лице и зачервен от слънцето гърбав нос. Късо подстриганите му коси бяха тъмни и оредели, сякаш за сметка на гъстите мустаци, разделени на две червеникавокафяви крила, засукани и пригладени с восък — като на градинар от минал век. Това бе единственият признак на екстравагантност във външността му, който бе в контраст с модерното облекло, типично за Сенчъри Парк Ийст: черен костюм, бяла риза и вратовръзка на тъмносини и сребристосиви райета.

Хвана жената под ръка, докато вървяха към нас. Беше по-млада, на не повече от тридесет години, висока колкото него, слаба и с крехки рамене. Пристъпваше сковано и плахо и далеч не приличаше на опитна туристка. Цветът на кожата й също издаваше, че прекарва по-голямата част от времето си на закрито. Бе толкова бледа, че в сравнение с нейното, лицето на Майло изглеждаше румено. Косите й бяха тъмнокестеняви, почти черни, подстригани на момчешка прическа. Носеше големи очила с черни рамки, копринено сако върху дългата кафява рокля на шарки и сандали с тънки, преплетени каишки.

Майло я поздрави и предпазливо хвана ръката й. Отблизо забелязах руж на бузите й и прозрачен гланц на безкръвните й устни. Тя хвърли поглед към мен.

— Това е доктор Делауер, госпожице Стратън. Нашият психолог консултант.

— Аха — каза тя.

Явно не бе впечатлена.

— Доктор Делауер, това са свидетелите ни — госпожица Таня Стратън и господин Пол Улрих. Още веднъж благодаря за отзивчивостта ви. Истински я оценявам.

— Няма никакъв проблем — каза Улрих и погледна приятелката си. — Не зная какво повече можем да ви кажем.

Лицето на Стратън бе в сянка и бе трудно да преценя изражението й. Улрих бе понечил да се усмихне, но устните му застинаха и мустаците сякаш се изправиха. Той се преструваше на спокоен след всичко преживяно, а тя — на отегчена. Типично поведение на двойка, видяла престъпление. Запитах се каква ли е била реакцията им, когато са надникнали в микробуса.