![Угасване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/4/ugasvane-bg-download.jpg)
Угасване [bg]
- Автор: Макманн Лайза
- Серия: Опасни сънища #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-035-1
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Угасване [bg]». Краткое содержание книги:
„Великолепна комбинация от мистерия и лирична история с паранормални елементи, в центъра на която стои едно силно, но уязвимо момиче. Втората част от поредицата «Опасни сънища» ще остави читателите в трепетно очакване на финалния епизод.“„Буклист“
„Лиричен и страховит роман, чиито образи останат за дълго е теб, след като си затворил последната страница, подобно на най-обсебващи сънища.“ Касандра Клеър, автор на „Град от кости“
„Почитателите на свръхестествения трилър и «Шепот от отвъдното» ще бъдат изкушени да се потопят в задъхания ритъм на тази завладяваща поредица.“ „Скул Лайбръри Джърнал“
„Макман примамва младите си читатели, провокирайки интереса им към загадките на неизвестното и ги държи здраво в ръцете си с един бърз и завладяващ съспенс.“ „Къркъс Ривюс“
— Не много — отвръща той съчувствено. — Няколко минути. — По-скоро дванайсет.
— Този беше гаден.
— Да. Направи ли опит да излезеш?
Джейни отпуска чело върху дланта си и бавно завърта глава наляво, после надясно. Гласът й е слаб.
— Не. Пробвах да й помогна да го промени. Но не можах да привлека вниманието й.
Кабъл крачи нервно.
Чакат.
Джейни бавно започва да различава формите. Светът отново изплува.
— Уф! — отдъхва си тя. Усмихва се несигурно.
— Ще те закарам — казва Кабъл, когато чистачът влиза в библиотеката и подозрително ги оглежда. Кабъл напъхва с мрачно изражение учебниците й в раницата, после тършува малко из нея, но остава с празни ръце.
— Нищо ли не си носиш за ядене? Аз нямам повече вафли.
— Ами… — Джейни прехапва устна. — Вече съм добре, спокойно. Ще се оправя. Мога да карам.
Той се мръщи. Не отговаря. Помага й да се изправи, мята раницата й на рамо и излизат на паркинга. Вън вали лек сняг.
Отваря вратата откъм страната на пасажера и я гледа стиснал челюсти.
Търпеливо.
Чака.
Докато тя се качи.
Кара в тишина по заснежените улици до един близък минимаркет, излиза от колата и се връща с кутия мляко и найлонова торбичка.
— Отвори си раницата! — казва.
Тя послушно изпълнява.
Той изсипва половин дузина енергийни вафли. Оставя една и й я подава заедно с млякото.
— Ще ти докарам Етел по-късно — казва с протегната за ключовете ръка.
Тя свежда поглед. И ги подава.
Той я откарва до вкъщи.
Не отлепя поглед от волана с вкочанена от стискане челюст.
Чака я да слезе.
Тя го поглежда озадачена.
— Ох — проронва накрая.
Преглъща буцата в гърлото. Взема раницата си и млякото и излиза от колата. Затваря вратата. Качва се по стълбите и изтупва снега от ботушите си. Без да се обръща.
Кабъл потегля от алеята бавно, набира скорост едва след като се е уверил, че Джейни е вкъщи и е добре.
Тя си ляга, объркана и тъжна, и заспива.
20:36
Будна е. Умира от глад. Оглежда къщата за нещо здравословно — намира размекнат домат в хладилника. Около дръжката се мъдри топче плесен. Въздиша. Няма нищо друго. Навлича палтото и намъква ботушите си, взема 50 долара от плика за пазар и тръгва.
Снегът е красив. Снежинките са толкова мънички и блестящи като пайети, танцуващи в лъчите на приближаващите фарове и под светлините на уличните лампи. Студено е — около минус 6. Джейни слага ръкавиците с един пръст и се сгушва в яката си. Добре че си обу ботушите.
Когато влиза в магазина, който е на километър и половина разстояние, вътре е почти празно. Няколко клиенти се мотаят под звуците на музиката, която се разнася от високоговорителите. Джейни присвива очи от ярката жълта светлина. Взема количка и се насочва към щанда за млечни продукти, тръскайки снега от ботушите си. Разкопчава палтото си и прибира ръкавиците в джобовете.
Пазаруването — стига Джейни да има време за него — е релаксиращо. Без да бърза, обикаля, чете етикети, представя си кои храни биха били вкусни в комбинация, избира най-пресните зеленчуци, пресмята наум цената на всичко. Действа й като терапия. Изчислява приблизително, че е похарчила определената сума, завива към щанда за хляб и после тръгва към касата. Минава покрай подправките и зехтина, забавя ход.
Поглежда наляво.
Пресмята наново нещата в количката.
Накрая колебливо добавя към покупките малка червена кутийка и друга по-голяма, кръгла. Оставя ги в количката до яйцата и млякото.
Бута я до предната част на магазина и се нарежда на рехавата опашка пред единствената каса. Разглежда списанията и чака да й дойде редът. Става й леко лошо от глад. Нарежда продуктите на лентата и тревожно наблюдава екранчето на касата, докато сумата расте.
— Общо петдесет и два долара и дванадесет цента.
Джейни притваря очи за миг.
— Съжалявам! — казва. — Имам точно петдесет. Трябва да върна нещо.
Касиерката въздиша. Опашката зад Джейни расте. Тя се изчервява, без да поглежда наоколо. Пресмята кое е по-необходимо.
Нерешително хваща сместа за торта и глазурата.
Връща ги на касиерката.
— Извадете ги от сметката, моля! — казва глухо. Както се и очакваше, добавя мислено.
Касиерката се държи, сякаш се случва нещо непоправимо. Удря тежко с пръсти по клавишите.