Угасване [bg]

Кабъл прелиства ръчно изписана тетрадка.

— Добре — съгласява се. — Вече съм си нахвърлял някои неща в училище — Не! Само не вдигай така свирепо вежда! Ще ги дешифрирам и ще ти ги диктувам, обещавам!

Джейни надзърта в бележките му.

— Какво по дя… — възкликва и грабва тетрадката.

Чете.

Вдига глава към него.

— Господин Зелен, госпожа Бяла, госпожица Скарлет… Това да не е професор Слива? А кой по дяволите е полковник Горчица? — избухва в смях.

— Полковник Горчица е директор Абернети — сърди се Кабъл.

Джейни спира да се смее.

Почти.

Всъщност се киска на всеки пет секунди, докато чете. Особено след като разбира, че госпожица Скарлет е господин Гарсия, учителят по индустриални науки.

— Кодирано е, Джейни. — На Кабъл, изглежда, наистина не му е забавно. — В случай, че изгубя тетрадката или някой случайно надникне през рамото ми.

Джейни спира с подигравките.

Но той е набрал инерция:

— Идеята е добра. Ти също трябва да си кодираш бележките, ако ще си водиш записки. Една глупава грешка може да провали прикритието ти. И тогава всички отиваме по дяволите.

Джейни чака.

Да е сигурна, че е свършил.

И казва:

— Прав си. Съжалявам, Кейб.

Сега е малко по-спокоен.

— Добре тогава, продължаваме. Първи час — висша математика. Господин Щайн. 134-ти кабинет.

Тя вкарва информацията, заедно със списъка на класа.

— Бележки? — пита.

— В тази кутийка — посочва той. — Пиши: лек германски акцент, склонност да заваля думите, когато е развълнуван, постоянно си играе с тебешира. Човекът е кълбо от нерви — пояснява Кабъл.

— Следва госпожа Палачинка. — Не се подиграват с името, защото я познават от години. — За нея нямам бележки. Тя е просто от типа „сладка закръглена лелка“. Не е профилът, който очаквам да ни интересува, но не изключваме никого, ясно? Ще продължа да я наблюдавам.

Джейни кимва и отива на третата страница, попълва нужната информация и за трийсет минути таблицата на Кабъл за деня е готова. Праща му я по имейла.

— Ще довърша домашното, докато работиш над твоите таблици, ако нямаш нищо против — казва той. — Питай, ако изникнат въпроси. И си записвай всякакви предчувствия, моментни мисли, подозрения — всичко. Няма грешни хрумвания.

— Схванах — отговаря Джейни. Трака умело по клавиатурата и приключва с профилите, преди Кабъл да завърши домашните си. Връща се на всеки учител и се опитва да си спомни някакви особености, обещава си да бъде по-наблюдателна на следващия ден.

— Е — започва сякаш между другото, когато Кабъл затваря учебниците, — общувахте ли си с Шей днес? — Не можеше да не забележи, че в три от дисциплините имат общи часове.

Кабъл я поглежда с лека усмивчица. Знае какво пита.

— Мисълта да бъда с Шей Уилдър ме кара да си избода очите с нож за масло — отвръща той и придърпва Джейни в лека прегръдка. Тя обляга глава на рамото му, той я гали по косата.