Крахът на титаните [bg]

Военната му кариера беше също толкова незабележителна. Беше завършил военната академия в Сандхърст и изкара три години при Уелските стрелци. Достигна капитански чин. След брака се отказа от войниклъка, но го произведоха почетен полковник от териториалната армия на Южен Уелс. За съжаление, почетните полковници не печелеха медали.

С едно нещо обаче можеше да се гордее, рече си той, докато влакът пуфтеше из долините на Южен Уелс. След две седмици кралят щеше да отседне в имението му. На младини крал Джордж V и бащата на Фиц бяха служили заедно на един кораб. Неотдавна кралят бе поискал да се осведоми за възгледите на младежите, и Фиц беше организирал дискретно събиране, където Негово Величество да се срещне с неколцина от тях. Сега Фиц и съпругата му Беа пътуваха към мястото, за да довършат приготовленията.

Фиц ценеше традициите. Човешкият род не познаваше нищо по-добро от удобния порядък, в който бяха разположени монархията, аристокрацията, търговците и селяните. Но докато гледаше през прозореца, виждаше заплаха за британския начин на живот, по-сериозна от всичко, пред което страната се беше изправяла през последните сто години. Като главня по рододендронов храст, по някои от зелените хълмове бяха плъзнали миньорските къщи. В покритите със сажди къщурки се говореше за република, атеизъм и въстания. Само преди век френската аристокрация беше откарана с каруци до гилотината и същото би се случило и тук, ако някои от тези едри чернолики миньори получеха каквото искат.

Фиц си казваше, че с радост би се лишил от приходите си от въглища, ако Великобритания можеше да се върне към времената, когато нещата са били по-прости. Кралското семейство беше здрава преграда пред метежа. Фиц беше едновременно горд, но и притеснен заради предстоящото посещение. Толкова неща можеха да се объркат. Монарсите можеха да изтълкуват всеки пропуск като небрежност, а оттам — като неуважение. Всяка подробност от посещението щеше да бъде докладвана от прислугата на гостите на други прислужници, а оттам — на техните господари, тъй че всяка жена от столичното общество скоро щеше да узнае дали кралят не е получил прекалено твърда възглавница, лош картоф или неподходящото шампанско.

Ролс-Ройсът модел Силвър Гоуст чакаше Фиц на абъроуенската гара. Заедно с Беа изминаха една миля до имението Тай Гуин. Ръмеше слабо, но постоянно — обичайно за Уелс.

На уелски Тай Гуин значеше „Бял дом“, но името беше станало иронично. Както всичко друго в тази част на света, сградата бе покрита от пласт въглищен прах, а някога белите каменни блокове бяха тъмносиви и мацаха полите на дамите, които невнимателно забърсваха стените.

При все това сградата беше великолепна и изпълни Фиц с гордост, докато колата пърпореше по алеята. Най-голямата частна постройка в Уелс, Тай Гуин имаше двеста стаи. Като деца двамата със сестра му Мод изброиха прозорците и стигнаха до петстотин двадесет и три. Зданието беше построено от дядо му. Трите етажа бяха разположени в хармоничен порядък. Прозорците на първия етаж бяха високи и пропускаха много светлина в големите приемни. Над тях се намираха десетките стаи за гости, а на мансардата — безбройните спалнички на прислугата, които се виждаха през дългите редове капандури на стръмните покриви.