Опасни пътища [bg]

— Имаш предвид Марти?

— Това беше идеята, нали?

Разочарованието се надигна в мен.

— Доколкото си спомням, ти твърдеше, че ще опитва в продължение на седмица. Не се ли предава много лесно?

— Не познаваш Ейнджи. Ако прецени, че има и най-малка надежда, не се предава, докато не им свали панталоните. Затова, щом смята, че няма начин, сигурно е така.

— Може би не е подходила правилно.

— Не и Ейнджи. Повярвай ми, Доналд, тя си знае работата. Той просто не се е поддал. Бил е много любезен и така нататък, но просто я е отблъснал. Доста се беше ядосала. Не е свикнала да я отхвърлят, да не говорим пък за боклук като него. Смята, че или е педал, или е чудак.

Съществуваше обаче и една още по-потискаща възможност. Спомних си как Марти беше целунал Анна по врата.

— Може би просто е почтен към Анна.

— Това имах предвид, като казах чудак. Трябва да е повече от мухльо, за да отблъсне такова парче. Знам, че Анна не е лоша, но далеч не е от класата на Ейнджи.

Съгласих се на драго сърце, но не в смисъла, който влагаше Зепо. Красотата на русото момиче за мен беше крещяща, показна и само външна. Тази на Анна беше далеч по-изтънчена.

— Спомена, че имало и хубава новина.

Чу се приглушен смях.

— Добрата новина е, че Ейнджи е страхотна робиня.

— Не е там, нали?

— Успокой се, Доналд. В другата стая е. Не може да ме чуе.

Опитах се да сдържа раздразнението си.

— Само това ли имаше предвид под „добра новина“?

— Е де, не се ядосвай.

— Просто ми кажи какво стана между вас с Анна.

— Нищо не е станало. Само опипвах почвата. Но изпращаше добри сигнали.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Единствената спънка е гаджето. Ако не беше той, щях да действам още снощи. При това положение ще ми се наложи да поработя малко.

— Но не мислиш, че ще ти е много трудно?

Той се изсмя.

— Доналд, виж него, виж и мен. Това е отговорът.

Самоувереността му ми подейства окуражаващо, макар и да ми беше неприятна.

— Колко време смяташ, че ще ти отнеме?

— Вече ти обясних, че това не е нещо, дето се прави по разписание. Ще трябва да видя как ще потръгне. Няма защо да се бърза, нали?

Поколебах се. Рано или късно трябваше да научи.

— Напротив. — И му разказах за Америка.

Чух го как изпсува.

— Защо не ми каза по-рано, за Бога?

Тонът му ме свари неподготвен.

— Самият аз току-що го научих — отвърнах, ядосан от това, че се защитавах. — Но тъй като дотогава има два месеца, не виждам в какво е проблемът. Ще разполагаш с достатъчно време, струва ми се.