![Опасни пътища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/5/opasni-ptishcha-bg-download.jpg)
Опасни пътища [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Албор
- ISBN: 954-8272-35-0
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Опасни пътища [bg]». Краткое содержание книги:
„Вледеняващ кръвта разказ за сексуалните хищници в обществото. Саймън Бекет успешно довежда проблемите до техния логично садистичен край и успява да разгърне своята история около иронично въздигнатата на пиедестал фройдистка догма, че желанието и отвращението са двете страни на една и съща монета…“ „Пъблишърс уикли“
„Блясъкът на неговия талант е безспорен като на предшествениците му Камю и Ъпдайк. В „Опасни пътища“ на Саймън Бекет нищо не е просто обикновено или почтено… А зад всеки ред прозира дарбата на Бекет, един писател, който не трябва да се изпуска от поглед“. „Чикаго трибюн“
„Опасни пътища“ е трилър с тръпчив сексуален привкус, от чието скандално съдържание лицето ви ще пламне, а палецът ви болезнено ще запулсира, увлечен в устремно прелистване на всяка нова, наситена с похотливост, страница. „Къркъс ривюс“
„Поразително умел художествен поглед върху обикновеното човешко привличане, което не се вмества в границите на благоразумието“. „Сейнт Питърсбърг таймс“
Когато пристигнах, Анна вече беше отворила галерията.
— Тъкмо бях започнала да се безпокоя — каза тя, когато влязох. Веднага усетих, че мъките ми не бяха отишли напразно. — Чудех се къде си. Добре ли си? Изглеждаш съсипан.
Почувствах загрижеността й като балсам за сутрешните си рани. Отпуснах се в един стол и затворих очи.
— Имах малко произшествие на идване — отвърнах и й разказах какво се бе случило. Звучеше много по-нормално, като го разправях, отколкото докато го бях преживявал, а описанието на онази идиотка с рейндж роувъра дори накара Анна да се разсмее. Историята дотолкова ме ободри, че едва не забравих какво друго трябваше да й кажа.
— О, между другото — рекох, преди тя да си тръгне. — Следващата събота давам коктейл. Надявам се, че с Марти ще можете да дойдете.
Идеята за партито беше на Зепо. Възприех я като добра, докато не ми се изясни, че той имаше предвид аз да го организирам.
— Никога досега не съм правил парти — възпротивих се, ужасен от тази мисъл.
Той се усмихна.
— Е, тъкмо сега ти е паднало.
Нашествието започна в събота следобед с пристигането на наетите от мен доставчици. Подът се осея с кашони с прибори, чинии и чаши. Не след дълго домът ми гъмжеше от непознати. Ужасявах се при мисълта да не счупят, да не изцапат и да не откраднат нещо и се опитвах да следя всичко, което ставаше. Когато пристигнаха първите гости, нервите ми вече бяха съсипани. Ненавиждах мисълта за безброй многото хора, които щяха да сноват из дома ми, превръщайки го в бар. Но когато започнаха да пристигат още гости и бях освободен от задължението да поддържам разговора, започнах малко да се отпускам. Анна и Марти пристигнаха, когато целият долен етаж вече беше доста пълен. И нещо, което ме учуди дори повече — всички като че ли се забавляваха доста добре. Доколкото можах да видя, всички, които бях поканил, присъстваха.
Освен един.
Нетърпението ми премина в безпокойство. Ако Зепо не се появеше, тогава цялото събитие щеше да се окаже губене на време. Усмивката ми ставаше все по-напрегната. Не можех да понеса да говоря дори с Анна и Марти по-дълго време. Костваше ми доста усилия да не поглеждам непрекъснато часовника си и почти бях решил да му се обадя, когато на вратата се позвъни.
Отидох да отворя, като се надявах да е той. Така беше.
— Зепо! Радвам се, че успя да дойдеш! — Очаквах да забележи язвителността в гласа ми. Той само се ухили.
— Не бих пропуснал партито за нищо на света. Това е Ейнджи.
Момичето очевидно беше манекенка — руса и невероятно красива. Поздравих я и отстъпих встрани, за да влязат. Тя си съблече палтото и ми го подаде. Отдолу беше облечена с много къса и много тясна червена рокля, която прилепваше плътно към безспорно страхотното й тяло. Зепо беше предложил да я доведе. Аз обаче не бях особено ентусиазиран и сега, след като я видях, ентусиазмът ми беше дори още по-малък.
— Да ви предложа по едно питие — рекох. Зепо улови погледа ми.
— Ще дойда с теб. Няма да се бавя много, Ейнджи.
Оставихме я в дневната и отидохме до масата с напитките.
— Къде беше? — запитах, като се опитвах да говоря тихо. — Помислих си, че няма да дойдеш.
Стори ми се, че не му пукаше.
— Ейнджи е виновна. Не мислех, че изобщо ще успеем. Не искаше да тръгне, преди да я изчукам. — Едва не изпуснах бутилката, която държах. Зепо се изсмя. — Не се безпокой. После и двамата взехме душ.
Опитах се да скрия отвращението си.
— Надявам се, че не сте прекалено уморени, за да се представите, както трябва.
— О, не. И двамата изгаряме от желание за това.
Погледнах към мястото, където стоеше момичето. Позата й беше самоуверена и показна.
— Сигурен ли си, че е подходяща? — попитах със съмнение.
— Ейнджи? Божичко, така ми се струва. Готова е и прилича на разгонена кучка. Какво повече искаш?
— Не мислиш ли, че може да е… ами… малко прекалено ясна, а?
Той мушна един малък сандвич в устата си.
— Съжалявам, Доналд, но не успях да намеря Гърл Гайд1 за толкова кратко време. Хайде, отпусни се. Хващам се на бас, че тук няма нито един мъж, който да не се задъхва само като я види. Присъстващите се изключват, разбира се.
Запитах се дали не беше пиян. Но изглеждаше достатъчно трезвен. Отминах подигравката му.
— Какво точно й каза?
— Само, че трябва да отидем на скучно парти. Хванахме се на бас, че няма да успее да свали онзи, когото избера. За да бъдат шансовете ни по-големи, я успокоих, че ще й дам една седмица да го направи, стига да започне от тази вечер.