Политичестки ред и политически упадък [bg]

В първия том разгледахме много такива примери. Великата китайска династия Хан рухва през III в., когато елитни семейства отново вземат властта в свои ръце и продължават да контролират китайската политика през следващите династии Суй и Тан. Мамелюкският режим в Египет, който се опира на турските роби войници, се сгромолясва, когато робите управници започват да сключват бракове и да се грижат за собствените си деца, както в случая със спахиите и еничарите – конницата и пехотата, – на които се крепи османската власт. Франция по времето на Стария режим се опитва да изгради модерна централизирана администрация от средата на XVII в. Но постоянните фискални нужди на монархията я принуждават да корумпира администрацията чрез откровена продажба на публични длъжности на заможни хора – практика, известна като подкупност. В тези два тома използвам думата „репатримониализация“ за превземането на привидно неперсонални държавни институции от могъщи елити.

Съвременните либерални демокрации са не по – малко предразположени към политически упадък от другите форми на управление. Нито едно съвременно общество вероятно никога няма да се възвърне изцяло към своя племенен стадий, но на всяка крачка наблюдаваме примери за „племенното“ – от улични банди до клиентелизъм, политически патронаж и търговия с влияние на най – високи управленски нива в съвременната политика. Макар всеки в съвременната демокрация да говори на езика на универсалните права, мнозина предпочитат да си осигурят привилегии като специални изключения, субсидии и облаги за себе си и за своите семейства и приятели. Някои учени изтъкват, че отговорните политически системи разполагат със самокоригиращи се механизми за предотвратяване на упадъка: ако управлението е слабо или корумпирани елити са пленили държавата, не – елитите просто могат да им отнемат властта. Има моменти в историята на развитието на съвременната демокрация, когато това се е случвало. Но няма никаква гаранция, че подобно самокоригиране неминуемо ще се осъществи, било поради слаба организираност на не – елитите или защото не успяват да разберат собствените си интереси. Консерватизмът на институциите често прави реформата изключително трудна. В резултат на което политическият упадък води или до бавно повишаване на нивата на корупция и по – ниски нива на ефективно управление, или до насилствени популистки реакции спрямо манипулациите на елитите.