Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Тиери покани Пердю да изпие един ламбиг — бретонската ябълкова ракия.
— Днес не — отклони поканата Пердю.
Казваше го всеки път. Не близваше алкохол. Вече не. Защото с всяка глътка алкохол отваряше сантиметър по сантиметър язовирната стена, зад която се вълнуваше цяло море от мисли и чувства. Знаеше какво се случва, защото някога беше пробвал да потъне в забравата с пиене. Това беше времето на строшените мебели.
Днес обаче имаше съвсем друга причина да отклони поканата на Тиери. Смяташе да занесе на мадам Катрин, бивша Льо П., „книги за плач“. Възможно най-бързо.
Редом с „Ти Брейж“ се издигаше зелено-бялата тента на Джошуа Голденберг, търговеца на хранителни стоки.
Той бе забелязал идването на мосю Пердю и застана на пътя му.
— Кажете ми, моля, мосю… — започна смутено търговецът.
О,не. Сега сигурно ще ме разпитва за порно.
— Става дума за Бриджит. Мисля, че момичето ми става… става жена. А това носи известни проблеми, нали? Знаете какво искам да кажа. Имате ли книга, която ще ѝ помогне?
За щастие, не се касаеше за чисто мъжки разговор и порнографски книги. Ставаше дума просто за още един баща, отчаян от пубертета на дъщеря си и опитващ се да уреди въпроса с половото ѝ просвещаване, преди да е налетяла на някой лош мъж.
— Елате някой ден в приемния час за родители.
— Аз… ох, не знам… може би жена ми?
— Най-добре елате и двамата. Първата сряда от месеца, в двайсет часа. След това ще отидете някъде на вечеря.
— Аз? С жена ми? Но защо?
— За да я зарадвате.
Преди Голденберг да е успял да възрази, мосю Пердю продължи пътя си.
Знаеше, че съседът му няма да направи нищо.
На приемния час за родители се явяваха само майки и не говореха за половото просвещаване на полово зрелите си деца. Повечето искаха да получат книги за просвещаване на мъжете, които да им втълпят къде при жените е горе и къде — долу.
Пердю набра кода на входната врата и отвори. Не бе изминал и метър, когато мадам Розалет се изтъркаля от портиерната с кучето си под мишница. Мопсът Едит надникна недоволно иззад обемистия бюст на собственицата си.
— Най-после се прибрахте, мосю Пердю!
— Нов цвят на косата, мадам? — попита той, докато натискаше копчето на асансьора.
Зачервената от чистене ръка се стрелна към бухналата коса.
— Испанско розе. Само един нюанс по-тъмно от шери-брут. Според мен обаче е много по-елегантно. Винаги забелязвате новата ми коса! Ох, мосю, трябва да ви призная нещо.
Дамата затрепка с мигли. Мопсът изпъшка.
— Ако е тайна, веднага ще я забравя, мадам.
Розалет притежаваше хронологичен ум. Обичаше да наблюдава неврозите, интимностите и навиците на своите ближни, да ги картографира върху скалата на приличието и да предава мненията си на другите свои ближни. Беше много щедра в предаването на мненията си.
— Ах, вие! Всъщност това изобщо не ме засяга, но не знам дали мадам Гъливер ще бъде щастлива с тези млади мъже. Не, не вярвам. Работата е там, че… имаше една книга…
Пердю повторно натисна копчето на асансьора.
— Сигурно сте купили тази книга от друг книжар? Прощавам ви, мадам Розалет, прощавам ви.
— Не, много по-лошо е. Измъкнах я от кашон стари книги на Монмартър и платих за нея цели 50 цента. Но вие много пъти сте ми казвали, че когато една книга е по-стара от 20 години, имам право да похарча за нея само няколко сантима и да я спася от изгаряне.
— Правилно. Казвал съм подобни думи.
Защо не идва този ужасен асансьор?
Розалет се наведе към него и дъхът на кафе и коняк от устата ѝ се смеси с миризмата на кучето.
— Струва ми се, че не трябваше да го правя! Попаднах на история за дървеници, представяте ли си! Ужасяващо! Майката гони собствения си син с метлата, колко грозно! Дни наред чистих като обезумяла. Нормален ли е бил този мосю Кафка?
— Веднага сте го схванали, мадам. Някои умни глави са го изследвали с години.
Мадам Розалет се усмихна щастливо, макар да не бе разбрала нищо.
— О, забравих да ви кажа, че асансьорът е повреден. Пак е увиснал между Голденбергови и мадам Гъливер.
Значи лятото ще дойде още тази нощ. Винаги идваше, щом асансьорът заседнеше.
Пердю започна да се изкачва по стълбите. Вземаше но две стъпала наведнъж, без да обръща внимание на пъстрите бретонски, мексикански и португалски плочки. Собственицата мадам Бернар обичаше шарки, за нея те бяха „обувките на къщата, а обувките на една дама издават характера ѝ“.
В този смисъл следващият крадец, проникнал в дом № 27 на улица „Монтаняр“, можеше да огледа стълбището и да заключи, че е попаднал на хора със забележителни капризи и настроения.