Приливът на тайните [bg]

— Не бива да обвиняваме с лека ръка.

— Аз не обвинявам с лека ръка. Просто казвам, че…

— Недей! Не казвай нищо! Какво знаеш пък ти, по дяволите! Та ти дори не беше там.

Чарлз Бреймар Мърфи усети, че работата отива на бой, прегърна приятеля си през рамо и го дръпна настрани:

— Успокой се, Дон. Ела да глътнем въздух.

Щом излязоха, Ан Филдинг, едно от по-кротките момичета, се обади:

— Какво значи „успокой се“? Момчето е мъртво. Нямаше да се удави в толкова плитка и спокойна вода, ако някой не си беше зарязал работата. И то за доста дълго.

— Разбирам какво е разсеяло Били — добави едно от момчетата. — Бикините на Тони са си истинска покана.

— Моля ви се, говорим за Тони Джилети — обади се злобно Мери Лу Паркър. — С нея не трябва покана. Обслужването е по реда на пристигането.

Всички се разсмяха.

— Шшшт — прекъсна ги Ан Филдинг и погледна през прозореца. — Идват.

Вратата на администрацията се отвори. Полицията разпитваше вътре Тони и Били от цели три часа. Първа излезе Тони. Единият от униформените полицаи я подкрепяше. Отдалеч личеше колко поразен е от нея младият офицер — придържаше я през кръста покровителствено и й се усмихваше успокояващо на път към бунгалото й.

— Е, не личи да е прекалено загазила — отбеляза язвително Мери Лу Паркър.

След минута излезе и Били Хамлин. Цивилният инспектор и единият от униформените полицаи го поведоха към патрулната кола. Докато той се качваше на задната седалка, младежите в столовата забелязаха, че зад гърба му проблесна нещо сребристо.