Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Това е административният отдел. Ръководството, информационният отдел, каквото се сетиш. Персоналът ни не е голям. Тук никога не са се събирали повече от трийсет учени по едно и също време, дори когато работехме за военните. Сега броят им е наполовина. И всички са заети по проекта.
— Доста малко — отбеляза Карсън.
Сингър вдигна рамене:
— В генното инженерство няма нужда от много баячки.
Той направи знак на Карсън да го последва в голям хол с черни гранитни плочи и покрив от матово стъкло. Силното пустинно слънце, отслабено тук до бледо сияние, огряваше група палми в средата. От хола излизаха три коридора.
— Тези коридори водят към лабораториите за трансфекция и за секвениране на ДНК. Няма да имаш много работа там, но можеш да накараш някого да те разведе, ако искаш да разгледаш. Да тръгваме към следващата ни спирка.
Сингър посочи един прозорец. През него се виждаше изолирана ниска ромбовидна постройка.
— Защитно ниво 5 — добави без особен ентусиазъм Сингър. — Камерата на смъртта.
— Доста малка изглежда.
— Повярвай ми, само така изглежда. Това, което виждаш, са само филтрите за въздуха. Самата лаборатория е изцяло под земята. Допълнителна предохранителна мярка в случай на земетресение, пожар или взрив. По-добре да видиш с очите си.
След бавно спускане с асансьора те се намериха в дълъг бял коридор, осветен от бледи крушки. Видеокамери от тавана следяха движенията им. Стигнаха до края на коридора пред масивна метална врата, уплътнена отстрани с гума.
Отдясно имаше малка метална кутия. Сингър се наведе към нея и каза името си. Над вратата светна зелена лампа.
— Гласоворазпознаваща уредба — обясни Сингър, докато отваряше вратата. — Не е толкова добра като системите, разпознаващи формата на дланта или ретината, но те не могат да се използват, когато носиш изолационен костюм. Тази уредба поне не може да се излъже с касетофон. Още днес ще я програмираме да разпознава и твоя глас.
Влязоха в голяма оскъдно обзаведена зала. До едната стена бяха наредени метални шкафове. На отсрещния край имаше друга метална врата с ярък жълто-червен знак. Отгоре пишеше:
— Това е залата за подготовка — обясни Сингър. — Изолационните костюми са в тези шкафове.
Той тръгна към един от тях, но спря. Обърна се:
— Знаеш ли какво? Защо не те разведе някой, който наистина познава този район?
Той натисна едно копче върху шкафа. Металната врата се отвори със съскане. Вътре в подобен на малък ковчег сандък имаше голям син гумен костюм.
— Никога не си бил в лаборатория от четвърта степен на безопасност, нали? — попита Сингър. — Слушай внимателно. Ниво–5 много прилича на Ниво–4, но е с по-строги изисквания за сигурност. Много хора носят допълнителен гащеризон под изолационния костюм, но това не е задължително. Ако си с обикновените си дрехи, трябва да оставиш всички моливи, химикалки, часовници, ножове и подобни предмети тук. Всичко може да наруши целостта на костюма.
Карсън бързо изпразни джобовете си.
— Нали нямаш дълги нокти?
Карсън погледна ръцете си:
— Не.
— Добре. Аз изгризвам моите до живеца, така че нямам проблем. — Сингър се засмя. — В чекмеджето отляво ще намериш гумени ръкавици. Никакви пръстени, нали? Добре. Събуй се и сложи тези гумени чорапи. Ноктите на краката също трябва да са изрязани. Ако имаш нужда, в едно от чекмеджетата има нокторезачка.
Карсън се събу.
— Обличай сега костюма. Първо десния крак, после левия и го вдигаш. Не го закопчавай чак догоре. Засега остави шлема отворен, за да се чуваме по-лесно.
Карсън с мъка навлече дебелия костюм.
— Това тежи цял тон — оплака се.
— Напълно херметичен е. Виждаш ли металната клапа на кръста? През цялото време ще си на кислород. Ще ти покажат как да влизаш от помещение в помещение. Самият костюм има запаси от въздух за десет минути в случай на авария.
Сингър се приближи до едно комуникационно устройство и натисна няколко копчета.
— Розалинд?
— Какво? — дойде след малко отговорът от устройството.
— Би ли показала Ниво–5 на новия ни сътрудник Гай Карсън?
Последва дълго мълчание.
— В средата на експеримент съм — каза след малко гласът.
— Само няколко минути ще ти отнеме.
— О, по дяволите. — Връзката прекъсна.
Сингър се обърна към Карсън:
— Това е Розалинд Брандън-Смит. Може да ти се стори малко странна. — Наведе се и зашепна заговорнически: — Всъщност е невероятна грубиянка, но не й обръщай внимание. Играеше основна роля в разработването на изкуствената кръв. Сега е включена и в новия проект. Дълго време работи с Франк Бърт и бяха доста близки, така че може би няма да приеме много благосклонно заместника му. Ще я видиш, в работата е безупречна.