Троянки

Талтибий

Хекубо, един-единствен кораб не е напуснал още стана:

той чака да откара, което от Неоптолемовата плячка тук остана,

за тръгване към родната му Фтия готов е вече котвата да вдигне.

Неоптолем самият пък побърза да отплува, понеже вест пристигна:

от нови някакви несрети дядо му Пелей засегнат бил —

Акаст, на Пелиаст синът, от царството му го лишил.

Това бе именно причината той повече да се не бави,

във кораба качи и Андромаха, за Фтия бързо се отправи.

А тя сълзи не малко дори от моите очи изтръгна,

когато родната земя напускаше и заедно със него тръгна,

оплаквайки родина и на Хектор гроба, че заминава в плен.

От Неоптолем измоли да не бъде от погребение лишен

на твоя син синът, който от стените ви смъртта намери:

щитът, кован от бронз, що караше ахеец всеки да трепери

и който за бащата на това дете защита беше здрава,

в домашното огнище на Пелей да не поставя

или на своята съпруга нова в стаите й брачни,

на тази клета майка за да не навява мисли мрачни,

и вместо във ковчег от кедър, със камъни студени ограден,

във него да се погребе детето. На тебе тялото му да дадем