Троянки

А пък самата аз отидох при храма свет на Артемида, в горите, девата що броди, я и прославях с хороводи. Но от акропола се плисна, заля града и го притисна ужасен вик — за сеч прикана. Сърцата детски страх обхвана и всяко в майка си се тули — лицето Арес си разбули! Атина свърши свойто дело! Тъй както са ръце прострели за помощ към олтара божи, така глава си всеки сложи, Смъртта пък девите видяха, в леглата скрили се в уплаха. Венец победен за Елада, а скръб безбрежна за Троада!