Троянки

когато аз ръка ще сложа на моята жена Елена!

Да, Менелай съм аз, преминал трудности безмерни

с ахейската войска, останала при мене верно.

Дойдох под Троя, не както мислят за една жена,

но срещу мъж коварен — пристигна като гост той у дома,

а после моята съпруга прелъсти и я отвлече.

Със божията помощ той всичко заплати — не е жив вече,

а с него и земята му под елинския меч загина.

Дойдох тук за Спартанката, със мене да замине —

противно ми е името на нявгашната ми съпруга.

Във този пленнически стан тя като всяка друга

жена от Троя за робиня е прибрана.

Войниците, които я плениха със тази тежка бран,

на мен я дадоха за смъртна казан, но ако пощада

реша да дам, бих могъл да я върна във Елада.

Реших: не трябва тук, във Илион, смъртта да я постигне,

но с весления кораб да я взема и в Елада щом пристигне,

да я предам на тези, чиито близки паднаха във тази рат,

да я убият те и тъй за тях на нея да си отмъстят.

Но хайде, вие, стражи, влезте вече вътре,

сграбете я за нейните престъпни къдри

и тук я довлечете. А щом като повее

попътен вятър, ще я изпратим във Ахея!