Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Бош премина към протокола от анализа на оръжието. Макар че в резултат на аутопсията бяха установени повече от убедителни доказателства за инсценирано самоубийство, анализът на пистолета и балистичната експертиза още повече потвърждаваха следствената версия.
По оръжието нямало никакви други пръстови отпечатъци, освен от дясната ръка на Беки Верлорън. Фактът, че от лявата й длан нямало отпечатъци, нито каквито и да било петна, предполагал, че пистолетът грижливо е бил избърсан, преди да бъде поставен в ръката на жертвата и след това насочен към гърдите й. През това време тя най-вероятно била в безсъзнание от зашеметителя.
Намерили гилзата, изхвърлена от кол та след фаталния изстрел, на около метър и осемдесет от трупа. И по нея нямало отпечатъци и петна.
Единственото най-важно веществено доказателство на следствието било открито по време на анализа на самия пистолет. И по-точно в пистолета. Колтът бил модел Марк IV, серия 80, произведен през 1986-а, две години преди убийството. Тези оръжия имаха ударник с дълъг шип, нещо от особено значение, тъй като често „татуираха“ стрелящия, ако не ги държи правилно по време на стрелба. Това обикновено се случваше, когато оръжието се държи с две ръце и едната е прекалено високо и близо до ударника. При натискане на спусъка затворът автоматично се плъзгаше назад, за да изхвърли гилзата, а когато се върнеше в позиция за стрелба, можеше да прищипе ръката на стрелящия-обикновено между палеца и показалеца, като понякога откъсваше късче кожа и го отнасяше в оръжието. Всичко това се случваше за стотни от секундата и неопитният стрелец даже не разбираше какво го е „ухапало“.
Точно това се беше случило и с колта, с който бе убита Беки Верлорън. Когато го разглобил, специалистът по огнестрелно оръжие намерил парченце кожа и засъхнала кръв от долната страна на затвора. Това не можело да бъде забелязано от човек, оглеждал пистолета отвън.
Грийн и Гарсия прибавяха тези свидетелства към своята следствена версия. Във втория обобщаващ следствен доклад пишеха, че според уликите убиецът пъхнал колта в Ръката на Беки Верлорън и опрял дулото в гърдите й, след Което хванал оръжието с една или две ръце и натиснал спусъка. Бил произведен изстрел и затворът „татуирал“ извършителя, като отнесъл късче от кожата му в пистолета.
Бош си отбеляза, че двамата детективи не споменават за друга възможност. А именно, че откритите в оръжието тъкан и кръв вече са били там в нощта на убийството, че колтът е татуирал някой друг, а не убиеца, по време на друг изстрел, произведен преди убийството на момичето.
Въпреки този потенциален пропуск кръвта и тъканта бяха намерени в пистолета и макар от аутопсията на Беки Верлорън вече да се знаело, че по дланите й няма рани, било направено рутинно сравнение на кръвните групи. Кръвта от пистолета била група 0. Кръвта на жертвата била АВ положителна. Следователите заключили, че по оръжието е останала кръвта на убиеца.
Ала през 1988-а оставаха още години до прилагането на ДНК сравнение в криминалистиката. Нещо повече, този метод не се признаваше от съда в Калифорния. Финансирането и създаването на база данни с ДНК профили на криминално проявени тепърва започваше. В хода на следствието през 1988 година детективите можеха да сравняват само кръвните групи с потенциални заподозрени. А в убийството на Верлорън нямаше главен заподозрян. По случая бе работено упорито и дълго, но накрая не се бе стигнало до арест. И следствието бе изоставено.
— Досега — без да се усети, каза Бош.
— Моля? — попита Райдър.
— Нищо. Просто мислех на глас.
— Искаш ли да започнем да обсъждаме случая?
— Още не. Искам първо да дочета материалите докрай. Ти свърши ли?
— Почти.
— Знаеш на кого трябва да благодарим за това, нали?
Тя го погледна въпросително.
— Предавам се.
— На Мел Гибсън.
— Какви ги дрънкаш?
— Кога излезе „Смъртоносно оръжие“? Точно по онова време, нали?
— Май да. Какво искаш да кажеш? Абсолютно неправдоподобен филм.
— Тъкмо това искам да кажа. От оня филм всички започнаха да държат пистолета отстрани и с две ръце, едната върху другата. Имаме кръв по тоя пистолет, защото убиецът си е падал по „Смъртоносно оръжие“.
Райдър презрително поклати глава.
— Сериозно ти казвам — не отстъпи Бош. — Ще го питам тоя тип, когато го пипнем.
— Добре, Хари, питай го.
— Мел Гибсън спаси живота на много хора. Ония, дето стреляха така, не можеха да улучат нищо. Трябва да го обявим за почетен полицай или нещо от тоя род.