Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
С последни сили успяваш да изтикаш сала. Тъкмо се каниш да влезеш във водата, когато няколко шибидака се мятат на гърба ти и впиват в теб острите си зъби. Десетина други вече се катерят по сала.
Отърсваш се от зелените глисти, нагазваш във водата, ускоряваш още повече движението на сала и с един скок се мяташ върху грубите дънери. Шепа зелени човечета, останали на сала, се хвърлят отчаяно срещу теб. Едно от тях те захапва за крака, друго те хваща за косата, трето лази ловко по гърба ти.
Хващаш ги за гушата, стискаш ги с все сила и едно по едно ги хвърляш в реката. Водата закипява. Големи хищни риби се нахвърлят върху зелените човечета и ги изяждат. От нещастните шибидаци остават само зъбите, които бавно падат на дъното.
А ти продължаваш със сала по течението на реката.
Сега ще направиш сляп избор. Можеш да минеш на 99 или да попаднеш на 162.
48
Влизаш в гората. Тук част от гората е съборена от някогашна свирепа буря. В повалените дървета се крият разни дребни животинки. Малка пухкава катеричка минава по дънера на паднало дърво, поглежда те с почуда в очите и се покатерва по съседното дърво.
Какво ли искаше да ти каже? Дали правилно си избрал пътя през местността с повалените дървета?
Решаваш да се върнеш към реката.
Мини на 172.
49
Познатата пътека изглежда някак странно. По нея отдавна не е минавал човешки крак. Гората е притихнала, не се чува нито птиче цвърчене, нито ударите на кълвачи по кората на дърветата. Имаш чувство, че преди да си отиде, крал Мрак е изсмукал живота от стария лес.
Ускоряваш крачката си и хващаш дръжката на меча. Тая работа не ми харесва, казваш си. Отваряй си очите на четири. Най-неприятна е неизвестността, с всичко останало се справяш къде по-добре.
Внезапно чуваш слаб шум. Спираш, оглеждаш се, ала не виждаш ни човек, ни звяр. Отбиваш се от пътеката, скриваш се зад дънера на един висок бук и притихваш в очакване.
Какво ще направиш?
Ако решиш да предприемеш решителни действия, мини на 101.
Ако предпочиташ да изчакаш, прехвърли се на 22.
А може би ще отстъпиш назад? Върни се на 1.
50
Тръгваш си от празника целият окичен с пера. И макар че си далеч от крайната цел, от време на време си подвикваш:
— Кадка ата жеб, куд-кудяк.
И се кланяш на невидимия побратим.
Във весело настроение наближаваш група дървета, израсли толкова близо едно до друго, че трябва да ги заобиколиш. Не щеш ли, пред изниква като изпод земята банда шибидаци.
Ако искаш да забавиш малко събитията, отиваш на 143.
Ако искаш да ускориш събитията, мини на 74.
51
Оглеждаш внимателно мястото. Чудиш се какво ли има отвъд белите камъни: вещици, чудовища, грабливи птици?
Буйната млада кръв те кара да бързаш, но един вътрешен глас ти нашепва, че прибързаността е лош съветник и може да те вкара в гроба. Обикаляш около камъните, вслушваш се в звуците, които идват от гората, и едва тогава тръгваш бавно към каменната грамада пред теб.
Време е за избор. Можеш да се върнеш на 24 или да продължиш напред на 93.
52
— Я вижте там! — провиква се един от шибидаците и сочи с ръка към мястото, където се спотайваш. Всички обръщат глави към теб. Чува се дружно тракане на зъби.
— Изпуснахме едно печено, сега ще хванем друго — крещи през тракането на зъби втори шибидак.
— Глупости! — крещи трети. — Ако изядем десерта на вещицата Зелда, лошо ни се пише!
Тук тракането на зъби става оглушително. Всички шибидаци офейкват дълбоко в гората.
Мини на 109.
53
Събужда те остър звук. Така подрънква оръжието, минава ти през ума и скачаш на крака, готов за бой. Пред теб са десетина разбойници. Всички са брадясали, с кръвясали очи.
Изтегляш меча си и започваш да раздаваш удари наляво и надясно. Звънът на оръжието се носи над реката. Но силите ти не стигат да отбиеш нападението на цялата банда. Усещаш, че само след няколко минути не ще можеш да удържиш меча в ръцете си.
Положението ти е толкова безнадеждно, че трябва да прибегнеш до помощта на една от трите думи: река, въже, храсти.
Ако избереш река, попадаш на 36, ако предпочиташ храсти, отиваш на 5. Ако държиш на въже, прехвърли се на 8.
54
Дали да не останеш тук? Мястото ти се вижда по-безопасно от всяко друго в прокълнатата земя, но мисълта за думата, която даде на старицата, те кара да решиш съвсем друго.