Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Не видях нищо външно — каза Марвин, когато се върна с шепа стерилни спринцовки и стъкленици за проби. Той ги остави на края на масата, за да са на разположение, когато им потрябват.
— Съгласна съм — отговори Лори. Патолозите и санитарите се разбираха, макар и да зависеше много от хората. Лори поощряваше коментарите и предположенията, особено когато идваха от Марвин. Беше убедена, че от санитарите има какво да се научи.
Марвин се наведе над сандъчето със стъклен капак, за да вземе необходимите инструменти. Въпреки шума от вентилатора, Лори го чу, че си подсвирва. Той беше винаги в добро настроение, което бе другото, заради което го харесваше.
След като провери за следи от интравенозно приемане на дрога и не откри нищо, тя използва назален разширител, за да огледа носа. Всичко говореше, че не е използвал кокаин. При такава една мистериозна смърт не можеше да не се допусне злоупотреба с дрога, макар родителите му да я уверяваха в противното. Следващото, което направи, бе да вдигне клепачите и да огледа очите. Изглеждаха нормални, без хеморагии по склерата. Отвори устата, за да се увери, че ендотрахиалната тръба е в трахеята, а не в хранопровода. Беше виждала няколко случая с предсказуеми катастрофални резултати.
Привършил всички приготовления, Марвин застана от отсрещната страна на масата, очаквайки началото на същинската аутопсия.
— Добре. Да започваме! — каза Лори и протегна ръка към скалпела.
Макар, че бе направила стотици аутопсии, всеки път започваше различно. Беше като отварянето на свещена книга, чиито мистерии трябваше да разкрие. Тя натисна с показалец върха на скалпела и направи обичайния разрез с формата на „Y“, започвайки от раменния пояс, мина през гръдната кост и продължи надолу към пубиса. С помощта на Марвин бързо отстрани кожата и мускулите, преди да отстрани гръдната кост със специалния резач.
— Прилича на счупено ребро — обади се Марвин и посочи увреждане отдясно на гръдния кош.
— Няма хеморагии, вероятно е станало при опитите за реанимиране. Някои хора прекаляват с натиска върху гръдния кош.
Очаквайки кървави съсиреци или други емболии, Лори нямаше търпение да огледа големите вени, водещи към сърцето, самото сърце и белодробните артерии, където биха се намирали евентуалните фатални съсиреци. Знаеше, че е най-добре да следва нормалния протокол, за да не забрави нещо. Разгледа внимателно всички вътрешни органи в положението, в което бяха, след това използва спринцовките, за да изтегли течностни проби за токсикологически анализи. Можеше да е фатална реакция към дрога, отрова или анестетичен препарат. Бяха изминали по-малко от двадесет и четири часа от анестезирането на мъртвия.
Лори и Марвин работеха в тишина. След като взе течните проби, тя се зае с изваждането на вътрешните органи. Старателно спазваше последователността, докато най-накрая стигна до сърцето.
— Тук е разковничето! — подхвърли санитарят.
Лори се усмихна. Наистина, точно тук очакваше да открие патологията. След няколко удара сърцето се показа. Тя се взря в прерязания край на кухата вена, но там нямаше тромб. Изпита разочарование, тъй като бе забелязала при отстраняването на белите дробове, че пулмоналните артерии са чисти.
Претегли сърцето, след това със специален дълъг нож започна вътрешната аутопсия. За нейно разочарование, и там не откри нищо нередно. Нямаше тромб и дори коронарните артерии изглеждаха съвсем нормално.
Лори и Марвин се спогледаха.
— По дяволите! — въздъхна санитарят.
— Изненадана съм. Добре, сега ще взема микропроба, след което ще се заемем с мозъка.
— Давай — кимна Марвин и се отправи към умивалника. Тя взе многократни тъканни проби за микроскопско изследване от сърцето и дробовете и докато санитарят се занимаваше с черепа, отвори раната на левия крак. От хирургическа гледна точка и тук всичко изглеждаше наред. Отвори дългите вени на краката — нямаше тромби.
— Мозъкът също изглежда нормално — обади се Марвин.
Лори кимна. Нямаше отоци и хемораги, цветът също беше нормален.