Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Втора глава
Понеделник, 18 октомври 9.30 часа
— Чьорт! — извика извън себе си Юри Давидов и блъсна с юмрук кормилото на своето жълто такси, марка „Шеви Каприз“. — Чьорт! Чьорт! — В моменти на гняв Юри неволно се връщаше към майчиния си руски език, а в този момент той беше направо бесен. Беше затиснат между стотици коли, които нервно свиреха с клаксоните си. Пред него имаше цяла колона от жълти таксита със светещи стоп-светлини, които не можеха да минат през кръстовището, въпреки че светеше зелено. Това се дължеше на простия факт, че колите от перпендикулярното движение все още не бяха освободили пресечката.
Денят му започна зле, още с първия клиент. Движеше се по Второ авеню, посока центъра, когато един велосипедист остави дълбока бразда от педала си в дясната му предна врата, а на всичкото отгоре заяви, че Юри го е засякъл. Юри незабавно изскочи от колата и засипа копелето с порой от сочни ругатни на родния си език. Първоначалните му намерения бяха доста по-агресивни, но благоразумието надделя. Велосипедистът беше с неговия ръст, но доста по-набит и в далеч по-добро физическо състояние. От поведението му личеше, че няма нищо против една директна схватка. Юри беше само на четиридесет и четири, но отдавна му беше отпуснал края. Беше с наднормено тегло, мускулите му отдавна бяха омекнали. И той си го знаеше.
Лек тласък изотзад го накара да подскочи. Обърна се, промуши глава през отворения прозорец и размаха юмрук на колегата си отзад, който го беше бутнал.
— Размърдай си задника! — извика онзи. — Давай!
— Накъде да давам, бе?! — изпадна в истерия Юри. — Какво ти става, задник такъв?
Тръшна се обратно на седалката и прокара пръсти през гъстата си тъмнокестенява коса. После извъртя огледалцето към лицето си. Кожата му се беше зачервила, а очите кръвясали. Даде си сметка, че ако не се успокои, със сигурност ще получи инфаркт. Изведнъж му се прииска глътка неразредена водка.
— Какъв цирк, Господи! — промърмори на руски той. Имаше предвид по-скоро целия си объркан живот, отколкото конкретната ситуация. Между другото тя — ситуацията в момента — до голяма степен съвпадаше и с целия му живот. Един безсмислен, лишен от илюзии живот. Американската мечта се беше оказала сапунен мехур на доминираните от евреите медии, които най-безсрамно бяха подмамили тук десетки хиляди като Юри, търсещи малко по-добър живот.
Колите отпред бавно се размърдаха. Юри стъпи на газта, готов поне да пресече задръстеното кръстовище. Не се получи. Колата пред него се разклати и спря, той беше принуден да стори същото. В следващата секунда таксито зад него отново го удари. Това беше съвсем лек удар, броня в броня — като първия път. Поражение по колата просто не можеше да има, но Юри се почувства дълбоко обиден.
— Какво ти става, бе тъпак? — изкара главата си през прозорчето той. — За пръв път ли сядаш зад волана?
— Я не дрънкай много, мръсен чужденец! — изрева онзи. Защо не си пренесеш шибания задник в шибаната страна, от която си дошъл?
Юри понечи да отговори, после стисна зъби и замълча. Облегна се в седалката и шумно изпусна въздуха от гърдите си. Подмятането на шофьора отзад неволно пробуди в душата му онова чувство на „тоска“, което напоследък се спускаше отгоре му като плътно одеало. „Тоска“ на руски означаваше меланхолия, депресия, загриженост, гняв, носталгия — всичко това усещано под формата на остра физическа болка.
Юри остана неподвижен, с вперени напред невиждащи очи. За миг разочарованието и гнева, които изпитваше от американския начин на живот, бяха заменени от един далечен, но ясен спомен. В едно кристално ясно и студено утро двамата с брат му отиват на училище в родния си град Свердловск, СССР. Пред очите му се появи общата кухня на апартамента, в който живееха, но кой знае защо този спомен пробуди у него едно забравено чувство на гордост — гордост, че е гражданин на великата съветска страна.
Разбира се, комунистическият режим в родината му беше извор за много несправедливости. На жените често им се налагаше да висят на опашки за мляко и други елементарни хранителни продукти. Но това не беше чак толкова голяма беда, колкото искаха да я представят тези глупаци тук, в Америка. На практика равенството между всички съветски граждани (с изключение на висшите партийни ръководители) беше освежаващо и водеше до зараждането на истинска дружба между хората. Социалните конфликти в Съветска Русия с положителност бяха далеч по-слаби, отколкото тези в Америка. По онова време Юри не можеше да си даде сметка за това, но сега нещата се промениха. Той беше твърдо решен да се върне обратно у дома, в „Матушка Русия“. Това решение беше взел отдавна, още преди няколко месеца.