Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Какво е това, според теб?
— Не знам — рече с въздишка Джак. — Но комбинацията от хеморален медиастинит и плеврална ефузия ми напомня за нещо… За съжаление не мога да си спомня какво е то, май го бях чел някъде… Но във всички случаи си имаме работа с някакъв изключително агресивен носител.
Вини инстинктивно отстъпи крачка назад.
— Не си и помисляй! — спря го Джак. — Връщай се на масата и ми помогни да извадя коремните органи.
— Само ако обещаеш да внимаваш! — направи гримаса Вини. — Понякога работиш прекалено бързо с този скалпел…
— Аз винаги внимавам — усмихна се Джак.
— Да бе, как не! — иронично подхвърли Вини. — Затова ли се придвижваш с колело из тоя шантав град?
Неусетно потънаха в работа, над масата се възцари тишина. Залата постепенно започна да се пълни с трупове, докарвани тук от санитарите в моргата. Малко по-късно се появиха и патолозите. Очертаваше се един доста горещ ден в "питбокса".
— К’во ти се падна, мой човек? — изръмжа един глас зад гърба на Джак.
Беше доктор Чет Бакгавърн, с когото деляха един кабинет. Бяха постъпили в Съдебна медицина почти едновременно, в рамките на един и същи месец. Разбираха се отлично, главно защото и двамата бяха влюбени в работата си. Преди да се насочат към съдебната патология и двамата бяха опитали силите си в други поприща на медицинската наука. В личностен план обаче бяха доста различни. Чет не беше циничен като Джак и нямаше неговите проблеми с началството.
Джак се усмихна на приятеля си и с няколко думи му описа клиничната картина на Папарис. После се отдръпна да му покаже гръдната кухина, включително леко набраздената повърхност на белия дроб, която носеше съвсем минимални следи от пневмония.
— Интересно — проточи Чет. — Инфекцията вероятно се е предала по въздушен път…
— Това е несъмнено — кимна Джак. — Но защо пневмонията е толкова слаба?
— Проклет да съм, ако знам — предаде се с въздишка Чет. — Нали ти си експертът по инфекциозните болести?
— Де да беше така — поклати глава Джак и внимателно пусна белия дроб в табличката до масата. — Сигурен съм, че съм чувал за тази комбинация, която наблюдаваме тук, но за нищо на света не мога да си спомня…
— Бас държа, че ще си спомниш — успокои го Чет и се обърна да си върви. Спря го гласът на Джак, който го попита дали е виждал Лори.
— Още не — поклати глава той.
Джак вдигна глава към стенния часовник, който показваше почти девет. Лори би трябвало да е тук още преди час. Сви рамене и отново се концентрира в работата.
Предстоеше отстраняването на мозъка. Джак и Вини бяха вършили това толкова често, че всякакви приказки бяха излишни. Огромната част от техническата работа беше дело на Вини, но Джак никога не пропускаше лично да повдигне изрязаното в теменната кост капаче.
— Ах, ах — изпъшка той когато пред очите му се разкри горната част на мозъка. И тук, както при белия дроб, повърхността беше залята с кръв. При случаи на инфекциозно заболяване това със сигурност означаваше хеморален менингит, или възпаление на менингите до степен на кървене.
— Горкият човечец трябва да е имал ужасно главоболие — промърмори Вини.
— Плюс разкъсваща болка в гърдите — кимна Джак. — Вероятно се е чувствал като прегазен от влак…
— Какъв е случаят, докторе? — обади се плътен мъжки глас зад гърба му. — Спукан аневризъм, или жертва на травма?
— Нито едното, нито другото — отвърна Джак и се обърна да погледне внушителната, почти двуметрова фигура на доктор Калвин Уошингтън, заместник-директор на института. — Случай на инфекциозно заболяване.
— Колко уместно — промърмори Калвин и се наведе над масата. — Достигна ли до някаква предварителна диагноза, или пак ще се плашим от общи зарази?
В сравнение с огромното му тяло, Джак изглеждаше доста дребен и строен, въпреки че тежеше почти деветдесет кила. Ако не беше огромното желание на Калвин да влезе в медицинския институт, той несъмнено би се включил с лекота в някой от университетските отбори по американски футбол, след което почти сигурно би поел по пътя на професионалния спортист. Но чернокожият гигант бе твърдо решен да направи кариера като медик, още повече че навремето и баща му е бил един от най-уважаваните хирурзи във Филаделфия.
— Допреди две секунди нямах никаква представа — отговори на въпроса му Джак. — Светна ми в момента, в който видях кръвта върху мозъчната ципа. Спомних си една научна статия за инхалаторния антракс, на която попаднах преди две години, в разгара на епидемията от заразни болести…