Книга за джунглата (Маугли)

— Не ме интересува какво ще си помисли джунглата! Той може да е вече мъртъв!

— Ако те не го хвърлят долу само за забава или ако не го убият от скука, не се страхувам за човешкото дете. Маугли е умен и добре обучен, а преди всичко има очи, от които Народът на джунглата се страхува. Но лошото е, че е в ръцете на Бандар-лог, а те, понеже живеят по дърветата, не изпитват нашите страхове! — Багира замислено близна една от предните си лапи.

— Каква глупачка съм! Каква дебела, кафява, муцунеста глупачка! — Балу изведнъж отърси козината си. — Хати, дивият слон, винаги казва една мъдрост:

„Всеки си има свой страх!…“ Бандар-лог се страхува от Каа, големия скален питон. Каа може да се катери не по-зле от тях. Каа краде млади маймуни през нощта. Само от името на Каа им се вледеняват мръсните опашки! Да вървим при Каа!

— Какво ще направи Каа за нас? Той не е от нашето племе, понеже няма крака и очите му са зли — каза Багира.

— Той е много стар и много хитър. И най-важното, винаги е гладен — каза обнадеждено Балу. — Обещай му много диви кози!

— Той спи по цял месец, след като се нахрани. Може би спи сега, а и да не спи, може би предпочита сам да убива козите си!

Багира, която не познаваше добре Каа, естествено, беше малко недоверчива.

— Тогава ние с теб ще го убедим. — С тези думи Балу потърка оръфаното си кафяво рамо о пантерата и двете тръгнаха да търсят Каа, големия скален питон. Намериха го, изтегнал се на следобедното слънце до края на скалата, да се възхищава от новата си кожа. Последните десетина дни той се бе оттеглил и сменил кожата си и сега изглеждаше великолепно — стрелкаше по земята своята голяма тъпоноса глава, извиваше във фантастични възли и пръстени тридесетте фута на своето тяло и облизваше устни, предвкусвайки предстоящия обед.

— Не е ял — каза Балу и въздъхна облекчено, щом забеляза красивата одежда на змията, цялата изпъстрена в кафяво и жълто. — Внимавай, Багира! Той не вижда добре, след като си е сменил кожата, и е готов да нанесе бърз удар!

Каа не беше отровна змия — всъщност той презираше отровните змии и ги смяташе за страхливци. Неговата сила беше в прегръдката му — ако веднъж успееше да обвие някого със своите огромни пръстени, всички по-нататъшни приказки ставаха излишни.

— Добър лов! — извика Балу и седна на задните си лапи. Като всички подобни змии Каа беше малко глух и отначало не чу поздрава. После се изви и наведе глава, готов за всеки случай.

— Добър лов и на вас! — отговори той. — Охо, това е Балу! Какво правиш тук? Добър лов, Багира! Струва ми се, че поне един от нас тримата изпитва нужда от храна. Да знаете за някакъв дивеч наблизо? Поне една сърна или дори някой млад елен? Чувствам се празен като изсъхнал кладенец.

— И ние сме тръгнали на лов — каза безгрижно Балу. Тя знаеше, че с Каа не бива да се бърза. Каа беше прекалено голям.