Книга за джунглата (Маугли)

— Слушай, човешко дете — каза мечката и гласът й избоботи като гръмотевица в гореща нощ. — Аз съм ти преподавала целия Закон на джунглата, за всички народи в джунглата, освен за маймунския народ, който живее по дърветата. Те нямат Закон. Те са изхвърлени от всички. Те нямат свой собствен език, а употребяват откраднати думи, които са дочули, докато подслушват и надзъртат, и дебнат горе по клоните. Техните обичаи не са наши обичаи. Те нямат водачи. Те нямат спомени. Те се хвалят и бърборят, и си въобразяват, че са велик народ, който се кани да върши велики дела в джунглата, но после един орех пада отгоре и те избухват в смях и забравят всичко. Ние от джунглата нямаме вземане-даване с тях. Ние не пием там, откъдето пият маймуните, не ходим там, където ходят маймуните, не ловуваме там, където те ловуват, не умираме там, където те умират. Чувал ли си ме до днес да ти говоря за Бандар-лог?

— Не — каза шепнешком Маугли, защото цялата джунгла притихна след думите на Балу.

— Народът на джунглата ги е махнал от своите мисли и от своите уста. Те са безкрайно много и зли, и мръсни, и безсрамни, те искат — когато изобщо искат нещо — Народът на джунглата да ги забелязва. Но ние не ги забелязваме дори когато хвърлят орехи и мръсотии върху главите ни!

Тя едва бе завършила, когато град от орехи и съчки полетя надолу през клоните. Чуха се кашляния и вой, и гневни скокове горе високо между тънките клони.

— Маймунският народ е забранен — каза Балу. — Забранено е на Народа в джунглата да има допир с него. Помни това!

— Да, забранено е — повтори и Багира. — Но аз мисля, че Балу трябваше да те предупреди.

— Аз… аз? Как можех да предположа, че той ще си играе с такава измет! Маймунският народ! Пфу!

Нов град от орехи и съчки се изсипа върху главите им — двете животни се отдръпнаха и отведоха Маугли със себе си. Думите на Балу за маймуните бяха съвсем справедливи. Те живеят по високите дървета, а тъй като другите животни рядко поглеждат нагоре, почти няма възможност Народът на джунглата да се среща с маймуните. Но колчем намерят болен вълк или ранен тигър, или мечка, маймуните ги измъчват, те замерват с орехи и клони всяко животно, за да се забавляват или с надеждата, че ще бъдат забелязани. След това вият и кряскат безсмислени песни, канят Народа на джунглата да се покатери горе на техните дървета и да се бие с тях или без никаква причина влизат в яростни битки помежду си и оставят мъртвите маймуни на такива места, че Народът на джунглата да ги види.

Те винаги твърдят, че ей сега ще си изберат водач и ще установят свои закони и обичаи, но никога не го правят, защото паметта им трае от ден до пладне, и оставят нещата така. Те си имат своя поговорка: „Каквото Бандар-лог намисли сега, Джунглата ще го намисли утре“, и това ги утешава много. Никое животно не може да ги стигне, но, от друга страна, никое животно не ги забелязва. Затова те сега бяха толкова доволни, когато Маугли се съгласи да играе с тях и когато разбраха колко сърдита е Балу.