Тайнственото око
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственото око». Краткое содержание книги:
През 1907 излиза романът „Арсен Люпен, джентълменът крадец чрез взлом“. С него е внесена новост в още неукрепналия жанр: поставено е началото на трилъра. В най-общи рамки трилърът може да се определи като произведение, чийто отличителен белег е напрегнатата фабула, свързана с едно или няколко престъпления, но необусловена от загадка. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа.
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение на сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1941 година в Перпинян, вече като член на Френската академия.
Настоящето издание „Тайнственото око“ е всъщност „Стъклената запушалка“ — един от върховете на създаденото от Морис Льоблан.
„ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ“
ГЛАВА III
ЧАСТНИЯТ ЖИВОТ НА АЛЕКСИС ДОБРЕК
Като се върна вкъщи на другия ден след полицейския обиск, депутатът Добрек бе спрян от портиерката. Клеманс бе успяла да намери готвачка, която внушаваше пълно доверие.
Тази готвачка, която дойде само след няколко минути, представи първокласни препоръки, подписани от лица, от които човек лесно можеше да се информира за верността на сведенията за тяхната приносителка. Твърде работна, макар и навлязла в години, готвачката приемаше сама да се грижи за цялото домакинство — условие, наложено от Добрек, който предпочиташе да ограничи възможностите да бъде шпионирай.
Готвачката бе служила в последно време при един от членовете на парламента, граф Солева. Добрек веднага телефонира на своя колега. Домоуправителят на граф Солева даде най-добри сведения за нея. Беше наета веднага.
Щом донесе багажа си, готвачката се залови за работа.
Добрек обядва и излезе.
Към единадесет вечерта, когато портиерката вече си бе легнала, новата готвачка на депутата Добрек предпазливо отвори градинската порта. Един мъж приближи.
— Ти ли си? — попита тя.
— Да, аз съм, Люпен.
Жената го въведе в стаята си на третия етаж, която гледаше към градината и веднага започна да се оплаква:
— Измами и все измами! Значи, не можеш да ме оставиш спокойна…
— Какво да се прави, мила Виктория. Когато ми потрябва лице с почтен вид и строги нрави, винаги си спомням за теб Това трябва да те ласкае.
— Защо не ме оставиш на мира! — изохка жената. — Хвърляш ме пак в устата на вълка, а отгоре на всичко се смееш…
— Какво рискуваш?
— Как какво рискувам? Всичките ми препоръки и свидетелства са фалшиви.
— Препоръките и свидетелствата винаги са фалшиви.
— Ами ако господин Добрек забележи това? Ако събере истински сведения за мен?
— Той вече събра сведения.
— Как? Какво каза?
— Това, че той телефонира на домоуправителя на граф Солева, при който ти вече си имала честта да служиш.
— Ох, божичко, изгубена съм…
— Домоуправителят на граф Солева те е обсипал с похвали.
— Как ще ме хвали, като очите ми не е виждал дори?
— За сметка на това пък аз съм ги виждал. Именно аз се настаних у граф Солева. Като е тъй, разбираш сама…
Виктория като че ли се поуспокои.
— Нека бъде волята Божия… Каква е ролята ми във всичко това?
— Ще ме настаниш тук на квартира. Можеш спокойно да ми предоставиш половината стая. Аз съм скромен, ще спя на дивана.
— А след това?
— Под мое ръководство ще предприемеш някои разследвания, които имат за цел…
— Които имат за цел?
— Намирането на един скъп предмет, за който вече ти говорих.
— Какво?
— Една кристална запушалка.
— Кристална запушалка… Господи Исусе Христе! Какъв занаят! А ако не се намери тази твоя проклета кристална запушалка?
Люпен галантно я хвана над лакътя и с важен глас каза:
— Ако не се намери, Жилбер, малкия Жилбер, когото познаваш и обичаш толкова много, може да изгуби главата си, а също тъй и Вошери.
— Вошери, все ми е едно… какъв негодник! Но Жилбер…
— Чете ли вестници тази вечер? Аферата взема все по-лош обрат. Вошери обвинява Жилбер за убийството на лакея Леонард. А ножът, с който си е послужил именно Вошери, принадлежи на Жилбер, това е доказано тази сутрин. Жилбер не е можал да опровергае това. Той е достатъчно интелигентен, но прибързва. Държал се е грубо и остро, впуснал се е в лъжливи истории. Ще го погубят! Ето в какво положение сме. Е, сега не искаш ли да помогнеш?
В полунощ депутатът се върна.
Люпен синхронизира живота си с живота на Добрек в продължение на няколко дни така, че щом депутатът напуснеше къщата, той мигом започваше своите разследвания и търсения. Вършеше това методично, като разделяше всяка стая на сектори, които напускаше само след най-внимателен оглед. Всяко ъгълче беше проучвано, всички комбинации, тъй да се каже, бяха изпробвани.
Виктория също търсеше.
Те не пропускаха нищо. Маси, столове, паркет, часовници, телефон, електрически апарати, всичко това беше претърсено.
Надзираваха също така и депутата Добрек, най-малките му движения, най-несъзнателните му жестове, книгите, които четеше, писмата, които пишеше. Дейността им не се затрудняваше от самия Добрек, той живееше съвсем открито. Никога не заключваше вратите. Не приемаше посетители, нито пък гости. Животът му течеше с механическа правилност. След обяд отиваше в парламента — вечерта в клуба.
— И все пак, тук има нещо тъмно — казваше Люпен.