Скитница
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Скитница». Краткое содержание книги:
Хладният въздух е истинска благодат. Кухнята е от лявата ми страна. Виждам как блестят гранитните плотове. Свалям от рамото си брезентовата торба и започвам от хладилника. За момент се стряскам, когато с отварянето на вратата се включва светлината, но намирам бутона и го натискам с пръста на крака си. Очите ми ослепяват.
Нямам време да ги чакам да свикнат с тъмното и започвам да действам пипнешком. Мляко, парчета сирене, някакви останки от храна в пластмасова купа. Надявам се да е от пилето с ориз, което го наблюдавах да готви за обяд. Тази вечер ще го изядем. Сок, плик с ябълки. Моркови. Ще се запазят в добро състояние до сутринта.
Отивам бързо в килера. Нужни са ми неща, които да издържат повече време. Докато вземам всичко, което мога да нося, започвам да виждам по-ясно. Ммм… шоколадови бисквити, изгарям от желание да отворя пакета още сега, но стискам зъби и не обръщам внимание на къркоренето на стомаха.
Торбата бързо натежава. Това ще ни стигне само за седмица, дори и ако го ползваме разумно. А на мен не ми се ще да пестя храната, иска ми се да се натъпча. Напъхвам сухи пасти в джобовете си.
Още едно нещо. Отивам бързо до мивката и напълвам манерката си. След това навеждам глава под струята и гълтам водата направо от нея… Чувам я да издава странни звуци, когато достига до празния ми стомах.
Сега, когато си свърших работата, започвам да се паникьосвам. Искам веднага да се махна оттук. Цивилизацията е смъртоносна.
На излизане гледам в пода. Страхувам се да не се подхлъзна с тежката торба и затова не виждам очертанията на тъмната фигура на верандата, докато не протягам ръка към вратата. Чувам приглушената му ругатня в същия миг, в който уплашена възкликвам. Обръщам се рязко и се втурвам към предната врата с надеждата, че не е заключена и лесно ще я отворя.
Не съм успяла да измина и две крачки, когато две груби, здрави ръце ме сграбчват за раменете и ме извръщат към тялото му. Твърде едър и твърде силен, за да е жена. Басовият му глас ми подсказва, че съм права.
— Само да гъкнеш и си мъртва — заплашва ме грубо той и с ужас усещам нещо тънко и остро да натиска кожата под брадичката ми.
Не разбирам. Не би трябвало да имам избор. Кое е това чудовище? Не съм чувала някой да нарушава правилата. Отговарям по единствения възможен начин:
— Хайде! — процеждам през зъби. — Действай. Не искам да съм някакъв гаден паразит!
Чакам ножа да се забие и усещам болка в сърцето. Всеки негов удар има име. Джейми, Джейми, Джейми. Какво ще стане с теб сега?
— Умница — изсумтява мъжът и като че ли не говори на мен.
Трябва да е Търсач. А това означава, че е организиран капан. Как са разбрали? Стоманеното острие изчезва и е заменено от твърда като стомана ръка.
— Къде са останалите? — пита той и стисва гърлото ми.
— Сама съм! — едва успявам да изхриптя. Не мога да го заведа при Джейми. Какво ще прави той, когато не се върна? Гладен е!
Забивам лакът в корема му, а това наистина е болезнено. Мускулите на стомаха му са твърди като ръката, което е много странно. Такива мускули са плод на труден живот или на някаква мания за поддържане на добра физическа форма, а паразитите не правят нито едното, нито другото.
Той дори не изохква от удара ми. Отчаяна стоварвам петата си върху пръстите на крака му. Това го заварва неподготвен и отстъпва крачка назад. Успявам да се измъкна, но той хваща торбата и отново ме придърпва към себе си. Ръката му пак ме сграбчва за гърлото.
— Твърде борбена си за кротък крадец на тела, а?
В думите му няма логика. Мислех, че всички извънземни са еднакви. Все пак изглежда, че и сред тях има откачалки. Извивам се, драскам го с нокти, опитвам да разхлабя хватката му. Ноктите ми се забиват в ръката му, но това само го кара да ме стисне още по-силно за гърлото.
— Ще те убия, безполезен крадец на тела. Не блъфирам.
— Ами давай тогава!
Изведнъж той изохква и аз се питам дали съм успяла да го ударя по-здраво, докато размахвам насам-натам ръце и крака. Вече не изпитвам болка.