Скитница
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Скитница». Краткое содержание книги:
Къде? Продължих да настоявам и стената отстъпи. Въздъхнах с облекчение.
— Извън града — в пущинака… в един щатски природен парк, далеч от всякакви населени места. Преди не е била на това място: но е знаела как да стигне там.
— Колко скоро? — попита Търсачката.
— Скоро — последва моментално отговорът. — Откога съм тук?
— Дадохме на домакина девет дни за лекуване, за да бъдем напълно сигурни, че тя ще се възстанови — ми каза Лечителят. — Внедряването стана днес, на десетия ден.
Десет дни. По тялото ми се разнесе изненадваща вълна на облекчение.
— Твърде късно — казах аз. — За мястото на срещата… а и дори за бележката.
Почувствах реакцията на домакина на тези думи. Беше прекалено силна. Домакинът почти… ликуваше. Позволих й да изкаже гласно мисълта си, за да науча нещо от думите й. — Той няма да е там.
— Той? — Търсачката се хвана за местоимението. — Кой?
Черната стена се затръшна с много по-голяма сила, отколкото го беше правила преди. Обаче закъсня с част от секундата. Лицето отново изникна в паметта ми. Красивото лице с леко загорялата кожа и светли очи с петънца. Лицето, което ме караше да изпитвам странно удоволствие някъде дълбоко в себе си, докато мислено така ясно си го представях.
Въпреки че стената се затвори плътно и с трясък, придружен с усещането за дълбока неприязън, все пак това не стана достатъчно бързо.
— Джаред — отговорих аз. С бързина, която като че ли идваше от мен, мисълта, която не беше моя, повтори името през устните ми: — Джаред е в безопасност.
Глава 4
Сън
Твърде тъмно е, за да е горещо или може би твърде горещо, за да е така тъмно. Едно от двете не е нормално. Прикляквам в тъмното зад слабото прикритие на хилав жълтеникав храст. С обилното потене изхвърлям и последните остатъци от вода в тялото ми. Изминали са петнадесет минути, откакто колата напусна гаража. Насреща не се виждат светлини. Плъзгащата се врата е леко отворена и оставя пароохладителя сам да си върши работата. Мога да си представя как влажният, хладен въздух духа през отвора. Иска ми се да достига до мен тук.
Стомахът ми къркори, свивам коремните мускули, за да приглуша звука. Твърде тихо е и той продължава да се чува наоколо. Много съм гладна.
Обаче нечия друга нужда е по-силна — на друг гладен стомах, скрит на сигурно място в тъмното, който ме чака сам в пещерата, станала наш временен дом. Това е тясно пространство със стени от остри вулканични скали. Какво ли ще прави той, ако не се върна? Типично майчино безпокойство на някой, който няма никакви познания и опит. Чувствам се отвратително безпомощна. Джейми е гладен.
Наблизо до тази къща няма други. Наблюдавам я, откакто слънцето все още се виждаше нажежено до бяло на небето. Не мисля, че там има куче.
Изправям се и прасците ми крещят в знак на протест, но продължавам да стоя приведена в кръста, като се опитвам да изглеждам по-малка от храста. Пътят нагоре по пресъхналото дъно на потока е покрит с гладък пясък — една бледа пътека на светлината на звездите. По шосето не се чува шум от коли. Знам какво ще си кажат, когато се върнат чудовищата, които изглеждат като приятна съпружеска двойка малко над петдесетте. Ще разберат точно каква съм и търсенето ще започне веднага. През това време трябва вече да съм далеч. Много се надявам, че са излезли, за да прекарат нощта в града. Мисля, че е петък. Спазват така стриктно навиците ни, че е трудно да се открие някаква разлика. Тъкмо така и успяха да победят.
Оградата около двора е висока само до кръста. Прехвърлям се лесно и безшумно през нея. Обаче дворът е покрит с чакъл и трябва да вървя внимателно, за да не се размърдва под тежестта ми. Успявам да стигна до напречната греда на верандата.
Щорите са вдигнати. Разстоянието между тях е достатъчно, за да се види, че в стаите няма движение. Двойката предпочита спартанската обстановка и аз съм благодарна. Така е по-трудно някой да се скрие тук. Естествено, по тази причина и за мен няма място, където да се скрия, но ако се наложи да се крия и без това ще е твърде късно.
Първо отварям предпазливо плъзгащата се врата, а после и стъклената. И двете се плъзгат безшумно. Стъпвам внимателно върху плочите, но това е просто по навик, тук никой не ме чака.