Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ГАСЕ
Отгде са тия тук? И тоя глашатай?
Какви ли глупости сега ще ни заниже?
БРИШАНТО (към един фокусник, който се е смесил с тълпата и носи на гърба си маймунка)
Кажете, друже, кой за двама ви се грижи?
МОНПЕЗА (на Рошбарон)
Я виж: четирите валета са пред вас!
(Посочва четирите момчета в ливреи.)
Поне едно от тях са грабнали от нас.
ГЛАШАТАЯТ (с гъгнив глас)
Мълчете, граждани!
БРИШАНТО (тихо, на Гасе)
Какъв глупак в тълпата!
Гласът му през носа свисти, не през устата.
ГЛАШАТАЯТ
„По милост божия, Луи…“
БУШАВАН (тихо на Бришанто)
Туй е изпял
с бурбонска лилия самият кардинал!
ЛАНЖЕЛИ
Но замълчете!
ГЛАШАТАЯТ (продължава)
„… крал на Франция, Навара…“
БРИШАНТО (тихо на Бушаван)
Виж титла! Ришельо ласкае господаря.
ГЛАШАТАЯТ (продължава)
„На всички слушащи сърдечен наш привет!
(Покланя се.)
С благоразумие, от месеци наред,
желаем свършека на всичките дуели,
но дуелистите са все безумно смели,
затуй дуелите безспирно се множат
и съобщаваме на всички тоя път,
че всеки дуелист зле ще накажем ние.
Който остане жив, пак няма да се скрие.
Помнете: указът е справедлив и твърд —
за знатен или не едно отсъжда: смърт!
За да привършим с туй явление тревожно,
помилване от нас ще бъде невъзможно!
Тъй разпореждаме — Луи и Ришельо!“
Негодувание сред благородниците.
БРИШАНТО
И нас като крадци! Виж ти какво било!
БУШАВАН
Нас да ни бесят? Кой е тоя град, където
за благородници готово е въжето?
ГЛАШАТАЯТ (продължава)
„И всеки, за да е подробно запознат,
сложете указа на градския площад!“
Двама слуги на кметството окачват голяма дъска с указа на едно желязо, стърчащо на стената вдясно.
ГАСЕ
Отлично! Указът е вместо нас обесен.
БУШАВАН (поклаща недоволно глава)
Той чака автора, изпял го като песен.
Глашатаят излиза. Народът се оттегля.
Влиза Саверни. Свечерява се.
Сцена втора
Същите. Маркиз Дьо Саверни.
БРИШАНТО (отива към Саверни)
Мой скъпи Саверни, все още дириш ти
човека, който те със шпага защити?
САВЕРНИ
Претърсих, но Марион, младежът и крадците
ги няма никъде… май вдън земя са скрити…
И всичко засега изчезна като сън.
БРИШАНТО
Все пак видял си го и след дуела вън,
след като шайката е трябвало да бяга?
САВЕРНИ
Не! След това свещта той угаси веднага.
ГАСЕ
Хм, странно!
БРИШАНТО
Но нима не би го разпознал
при среща?
САВЕРНИ
Не, не съм лицето му видял.
БРИШАНТО
А името?
САВЕРНИ
Дидие.
РОШБАРОН
Не би могло да бъде
на благородник.
САВЕРНИ
Да, но ако точно съдим,
мнозина са по род по-славни, ала кой
се слави със сърце, каквото има той?
Бях сам със шест крадци, Марион и този скромен
герой. Той ме спаси. Дългът ми е огромен,
но аз ще го платя. Заклевам се сега —
със всичката си кръв!
ВИЙАК
Маркизе, откога
си плащате дълга?
САВЕРНИ (гордо)
Повтарям!… Ще потретя: