Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Да, но защо аз, Виктор Алексеевич? — възмути се Коротков. — Да не би да съм най-добрият приятел на Игор? Защо превръщате мен в жертва?
Гордеев бавно се обърна заедно със стола — сега стоеше с лице към прозореца и разглеждаше от упор своя заместник.
— Не си жертва, Юрий Викторович, ти си мой заместник. Ясно? И ще правиш това, което ти наредя. Що се отнася до най-добрия приятел, доколкото съм информиран, Лесников изобщо няма добри приятели в нашия отдел, с никого не се сближава и пред никого не си излива душата. Така че дали ще си ти, или някой друг — няма значение. А ти си му началник, за жена му това все пак би означавало нещо.
— Е, добре — предаде се Юра, — но защо ангажирате и Аска?
— Ами за компания, за да не ти е скучно. Но ми харесва, че се втурна да я защитаваш, това означава, че у теб бавно, но сигурно покълва ръководителят, който винаги закриля своите хора пред висшестоящото началство. Браво, днес ти пиша отличен. Край, деца мои, дискусията приключи. Възложих ви задачата, изпълнявайте. Да пристъпим към втората част.
— Към приятната ли? — оживи се Коротков. — Ей, най-сетне!
Гордеев чевръсто се надигна от стола и с леко движение на крака го отмести към стената.
— Вчера, деца мои, е бил открит трупът на някой си господин Курбанов, един доста млад човек. В този господин няма нищо особено, започнали да се занимават със случая в съответното районно управление. И много бързо се разбрало, че преди няколко седмици в друг район бил убит друг господин на име Фризе, също доста млад. И се оказало, че тези двама господа са убити на следващия ден, след като са били на концерт на популярната сред младежта рок група „Би Би Си“. Изводът е ясен и прост, както обикновено: двата криминални случая са обединени при един следовател, съответно оперативната работа ляга върху нас плюс момчетата от територията, което е нормално. Анастасия, ти си старшата по тези убийства, разните там музики и сферата на висшите изкуства са ти любима тема. Коротков, виж как са натоварванията и когато се върна от министерството, ще очаквам твоите предложения кой друг ще работи с Каменская.
Гордеев се обърна и излезе. Юра и Настя известно време слисано гледаха затворената врата, после едновременно се обърнаха един към друг.
— Слушай, аз май нещо не разбрах — какво беше приятното във всичко това? — недоумяващо попита Коротков.
— Глупав си ми, Юрка, нищо, че си заместник-началник — усмихна се Настя. — Първо, трябва да сме благодарни, че става дума за млади момчета, а не за депутати или членове на правителството. Заради тях няма да ни привикват при генерала по два пъти на ден. И второ, в сравнение с перспективата за среща със съпругата на Лесников дори жив да те дерат е по-приятно. Какво се нацупи, сякаш мама те е наказала да стоиш в ъгъла?
— Ами аз…
Коротков се почеса по бузата, слезе от перваза и започна да разтрива изтръпналия си крак.
— Дявол да го вземе, остарявам вече — на, само двайсет минути поседях неудобно и ето… Ася, да ти кажа за какво се замислих… Това име ми е познато — Фризе. Срещал съм го в някакви наши случаи, сериозно — рядко име е, добре си го спомням.
Настя избухна в смях.
— Ей, Юрка, голям си тъпчо! На младини си натъпкал главата си с криминални романчета и сега там е пълна каша!
— Какво общо имат криминалните романчета?
— Ами това, че Фризе е герой от романите на един питерски писател, Сергей Висоцки.
— Не ме мотай — недоверчиво проточи Коротков, все още смръщен от болката в крака. — Висоцки има герой на име Игор Корнилов, още не съм изкуфял напълно.
— Леко си поизкуфял. Отначало героят му беше Корнилов, после се появи Фризе, той имаше годеница на име Берта, една страшно висока баскетболистка. Е, спомни ли си сега?