Когато боговете се смеят

— За какво? — учуди се Настя. — Не разбирам за какво може да се разговаря с нея в такава ситуация. Ако тя не иска да живее повече с него, значи не иска и толкоз. Какви разговори могат да помогнат тук?

— Ти си още млада — поклати глава Гордеев, — нищо не знаеш за живота. Извадила си късмет със съпруг и сега мериш всички със своя аршин. Хайде, отговори ми — защо съпругите напускат оперативните работници?

— Защото вече не ги обичат — бързо отговори Настя.

— И освен това, защото…

— Защото оперативните работници им изневеряват.

— Друго?

Тя се запъна. Така де, нима има някакви други причини, поради които една съпруга да напусне мъжа си? Или тя го е разлюбила, или той нея, няма други варианти.

— Ето, виждаш ли!

Гордеев леко се наведе напред, при което столът заплашително изскърца под масивното му тяло, и насочи към Настя дебеличкия си показалец.

— Аз пък ще ти кажа, малката, че нас, оперативните работници, жените ни напускат често, защото не разбират нашата работа, не схващат нейната специфика. Защото работата ни е гадна, знаеш го, а ако не го знаеш, ето, питай любезното си приятелче Коротков как реагира неговата скъпа половинка. Или задай същия въпрос на любимия си колега Коля Селуянов — защо го напусна първата му съпруга. Да речем, оперативният работник разработва млада дама, води я на ресторант, танцува с нея разни валсове и танга, може да се каже — притиска я до гърдите си, че как иначе, нали за нея не е ченге, а кавалер. Е, и след такава една вечер, след като изпрати мадамата до мястото на дислокацията, цъфва вкъщи в един през нощта, целият ухаещ на коняк и чужд парфюм. Една нормална жена ще се зарадва ли на такова нещо? Просто забрави! Ще кажеш, че е въпрос на доверие, нали?

— Ще кажа — съгласи се Настя.

— Правилно, но само в случай че съпругата разбира спецификата на работата ни. Ами ако не я разбира? Съпругата се е приготвила за посещение при майка си — за рожден ден или просто за семейна гощавка, издокарала е детето, направила си е прическа и маникюр, изгладила е ризата на мъжа си. И не щеш ли, пет минути преди да излязат, в неделя, забележи, мъжът й, й съобщава, че трябва спешно да тръгне за работа и че тя ще трябва да отиде на гости сама, и то с градския транспорт, защото той няма да може да я закара. Ще й хареса ли? Първия път ще го изтърпи, втория — също, а на третия ще избухне. Заминават заедно на почивка, планирали са безброй неща, а на третия ден съпруга й го викат в службата. Или пък мъжленцето просто изчезва за няколко дни или седмици, казва, нали, не се тревожи, мила, заминавам в командировка, не знам кога ще се върна, не мога да ти кажа къде отивам, няма да се обаждам по телефона, чакай и се надявай някак си сама. Тръгва той, а жена му се тормози — наистина ли работи, или се гушка в някое легло с друга жена. Нали не може да се обади по телефон, не може да провери. Доверието си е доверие, но не бива да го подлагаме на изпитание твърде дълго, то се губи бързо. Малко са жените, които разбират всичко това и се омъжват за нас с ясната представа за нещата. Повечето дори не подозират какъв ад, какъв ежедневен изпит е да бъдеш съпруга на детектив. Не издържат и напускат съпрузите си. Обичат ги, но не могат повече да живеят така. Ето, именно по този въпрос ви моля, деца мои, да поговорите със съпругата на Лесников. Естествено, ако тя го напуска заради друг мъж, е отделен въпрос. Но ако бракът им все още може да бъде спасен, ние всички трябва да се вдигнем и да помагаме. Защото аз повече не мога да гледам Игор такъв, сърцето ми се къса. Не само ми е мъчно по човешки за момчето, но и като началник не мога да се примиря, че губя един подчинен. В такова състояние Лесников е бреме за другите. Не мога да му възложа никаква работа, ще я провали. Възлагам му разни дребни задачи, а по-сложните случаи се струпват върху всички вас.