Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
на Джордан да свали анцуга си и да се настани на стола. След като завързах китките и
глезените му, повдигнах стола до удобна за господарката му височина.
Анцугът беше широк, но ластикът му се беше отбелязал и беше оставил белези, които
щяха да излязат на филма, така че ми се налагаше да изчакам. Е, като цяло не беше много
зле. Ако беше с джинси, положението щеше да е по-неприятно. Разбира се, предпочитам
момчетата да пристигат голи в студиото ми, но това може да се случи само през зимата.
Ботуши и палто изглеждат прекалено странни през лятото. За да убия времето, настроих
осветлението.
Половин час по-късно бяхме готови да започнем.
— Добре — казах. — Когато говорихме, ти спомена, че предпочиташ да го бръснеш на
сухо, с талк, но днес ще те помоля да го направиш с крем за бръснене. Контрастът изглежда
чудесно в черно и бяло, особено лъскавата стомана и седефът на бръснача.
Тя започна да бръсне Джордан, а аз — да снимам. Кадри в близък план на облечената й
в черна ръкавица ръка, притискаща надолу основата на ерекцията му, проблясващия на
светлината бръснач, полуобръснатия му чатал на фона на черния копринен тоалет на
господарката му. Отдалечен кадър на лицето му — отметната назад глава, затворени очи и
отворена уста. Снимах под ъгъл малко под краката му, улавяйки цялата сцена заедно с
ръбовете на черното хартиено руло, стойката на прожектора зад главата му и черните
кабели, усукани по пода. Понякога индустриалният вид може да е изключително интимен и
воайорски.
Представих си завършените портрети на стената на галерията. Да, тези снимки щяха да
паснат чудесно на онези от миналата седмица — бледостта на Джордан, контрастираща с
обсидиановото и розовото на Джефри. Щях да ги представя като диптих2. Двамата щяха да
са идеални за бръснарските снимки.
Снимах бързо, както винаги.
— Добре, ако си готова с предната му част, настани го на четири крака на масата.
Господарката го освободи от стола и го поведе към ниската маса за масаж. Членът му
стърчеше гордо напред, докато вървеше. Жената го настани на масата, а аз се приближих и
нежно прокарах ръка по гърба му и надолу до идеално закръгления му задник. Дишането му
се учести, но му признах заслугата, че не бе издал и звук, откак влезе в студиото ми.
— Много добре, Джордан, а сега сложи ръце на масата пред теб — казах, като го
потупах по дупето. — Точно така, а сега разтвори крака — наредих, като нежно го побутнах
към желаната поза.
Погалих твърдия му член и подръпнах топките му. Мускулите му неволно потръпнаха.
— Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнагради — прошепнах му,
докато галех задната част на бедрата му. — Няма ли да е чудесно?
Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от течността, която се отделя
преди еякулация.
Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен бе контрастът. С
Джефри щях да използвам бели кожени каиши. Каква прекрасна двойка щяха да са.
Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на топките и ануса му.
Докато нанасяше крема с четката за бръснене, тя подразни пулсиращия му отвор.
Безпомощен да се бори с усещането, Джордан изстена.
Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да
видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да
обмислям работата си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.
Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на
Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър
план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах,
най-важен е контрастът.
ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА
СЕЙДЖ ВАЙ ВАНТ
Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя
стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше.
— Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело.
Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.
— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. —
Не е ли невероятно?
Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто
създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с
могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.
— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце