Дневниците на една курва
- Автор: Паскалева Калина
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Апостроф
- Жанр: Малые литературные формы прозы
Электронная книга - «Дневниците на една курва». Краткое содержание книги:
Срещите ни бяха два пъти в седмицата. Обичаше да го масажирам по стъпалата в продължение на около 48 минути, които ми се струваха 48 часа.
За сметка на това сексът беше кратък, 4 минути, на задна, за да не го гледам в очите, а той да се чувства като пълновластен господар. Сеансът струваше 1000 евро и един парфюм „Ла приери“.
Обичах го. Парфюма, естествено, не чичкото.
Пълна дискретност и пълно портмоне. Папараците обаче никога не спят - могат с дни да клечат в храстите срещу офиса ви, за да ви изловят как си тръгвате последни със секретарката посред нощ.
Гадините бяха успели да ме щракнат как чичото мазно опипва лявата ми гърда на влизане във входа. В резултат вече трети ден красях първите страници на всички жълти вестници. Чичото ми изпрати гневен есемес, от който разбрах, че никога повече не мога дори да му звънна. Бях съсипана. Не защото допуснах тази издънка - лоша реклама няма, - а защото губех свежи пари, изкарани сравнително лесно.
2000 евро от седмичния ми бюджет се равняваха на всекидневните ми антицелулитни масажи, разкошната ми коса при гея фризьор, таксата за фитнес и хонорара на личния ми инструктор. А това са услуги, от които не можех да се откажа.
Ясно, трябваше да търся нов стабилен приход, който да запълни бюджетния ми дефицит (сега разбирам, че не му е лесно на горкия Орешар-ски). И ако правителството може да попълни дупката в бюджета с поредното вдигне на акцизите, аз трябваше да вдигам полите, за да запълня моя.
Изтърках си пръстите от писане на есемеси на предишните ми спонсори. Но все удрях на камък. Всички отказваха да ме видят: „Много си модерна в момента. Звънни след три месеца, като те позабравят малко от вестниците!“ Болеше ме главата от мислене на схеми, откъде по дяволите да намеря свежи пари. Имах два варианта - или да остана при бивше гадже, или при една позната.
Качих се на автобуса и тръгнах към Плевен. Избрах мацката, вкара ми оферта, че имала организация за луди тридневни купони - с много алкохол и кокаин. Точно от това имах нужда - исках да забравя жалката си ситуация, а и бях сигурна, че тя ще ми намери нещо неангажиращо за чукане. Аз не съм само плеймейтка - имам и няколко ленти от морски конкурси, закачени на чисто новите ми силиконови цици. Еротичните списания от съседни страни ме заливаха с предложения за корици, но надменно отказвах. Беше ме страх, че ме гласят за проститутка, а и харесвах настоящата си професия - елитна златотърсачка. Една категория по-горе все пак.
Малко преди полунощ тръгнахме на обиколка из нощен Плевен. Изборът не беше много голям - един приличен бар и две компромисни дискотеки. Бях облякла най-тесните си дънки, кожено бюстие и ботушки, които струваха поне три средни заплати в обедняващия град. Русата ми, хваната в небрежен кок коса напомняше на Бриджит Бардо на младини, а яркочервените ми устни горяха за страстни нощни приключения.
След минути вече бях на дансинга с мохито в ръка. Няколко напомпани сладурчета ме обгрижваха постоянно. Един ми палеше цигара с провинциална нахаканост, друг се грижеше за музикалните ми желания, а трети - за пакетите кока. Загубих представа за времето. От самосъжа-ляващата се кифла сутринта нямаше и следа. Живеех в моя си приказка, в която в полунощ се превръщах в принцеса, а не обратното. Таблите с шотове не закъсняха, а мохитото бързо беше сменено от още по-силен коктейл. Към края нощта, точно преди погледът ми да загуби фокус, едно момче дойде при мен на бара. Носеше две текили.
- Красива си, искаш ли да идем някъде само двамата, че тука е много шумно? - чух шепот в ухото ми.
От безбройните линии кокаин езикът ми се беше вързал на панделка и дори не се опитах да му отговоря. Изпих питието и бръкнах в джоба му. Наслаждавах се на учудения му поглед, но вместо да проверя дали багажът в боксерките му си заслужава, извадих телефона му и набрах моя номер. С мимика му показах, че искам да се чуем утре. Обърнах се и с бавни движения се отправих към изхода на дискотеката с име на змия. Имах късмет, че не изпълзях до вратата като момичето пред мен. Като на каданс чувах група момчета да му се подиграват. В такива случаи съм благодарна на кокаина - ако не друго, поне мога да вървя в права линия.
На сутринта имах най-смразяващия махмурлук от доста време насам. Едвам успях да си отворя очите и да си погледна телефона - сладурчето от снощи ме канеше на обяд. Изпитвах остра нужда от гореща супа. С мъка си спомних името му, но всички го знаеха като Цуни-ми-го. Докато маскирах измореното си лице с безумно скъпия си фон дьо тен, разпитах мацката, в която бях отседнала, какъв му е случаят на тоя Цуни-ми-го.