Дневниците на една курва

Разглезеното депутатско синче ме преследваше настървено. Заплашваше ме истерично по телефона, че ако не се върна при него, ще пусне в Интернет клипче, което нито едно момиче не иска родителите му да виждат. Знаех, че блъфира, но все пак трябваше да се покрия за малко.

Скрих се от всички в „Надежда“ - квартал, за който бях чувала какви ли не истории. Вероятно до една бяха истински. Носеха се слухове, че плъховете са по-често срещани от уличните котки, а спринцовките на наркоманите се конкурират с фасовете по градинките. Беше голяма глупост да се преселя от центъра в тази джунгла, дори и временно, но само там бях сигурна, че не би стъпило изнеженото синче.

Изключих телефона си за един месец. Доста глупаво решение от моя страна, защото много хора се чудеха къде съм се дянала, а някои от тях искрено се притесняваха. Аз бях магнит за поразии и във всеки един момент можеш да си помислиш, че с мен се е случило най-лошото.

За да оправдая напълно очакванията към себе си, заживях с дилър на кокаин и трева в „Надежда“. Една съученичка му беше редовна клиентка и го помоли да ме приюти. Нямахме никакви сексуални отношения. Дори не ми мина през акъла, че ако полицията направи обиск на квартирата му, шдх да стана основна атракция на Женския затвор в Сливен.

През деня висях в кварталното кафене. Бързо се вписах в криминалната обстановка. Освен че бях много контактна, бях и изключително любопитна. За няколко дни се запознах с повечето бандити - крадци, дилъри, сводници. Все отбрани хора, минаваха за готините в квартала. Опитвах се да проумея защо бяха избрали тези професии, но не показвах под никаква форма изследователските си пориви. Уличните момчета, израснали в мизерия и спринцовки, ме бяха удостоили с доверието си и ми разказваха какви ли не истории. Повечето от тях имаха проблеми още от малки: разведени родители, детски педагогически стаи, израснали малтретирани от бащите си, с майки проститутки.

По цял ден умуваха каква схема да направят. Подслушваха чужди разговори, за да направят голям удар. Тогава, преди седем-осем години, беше бумът на кражбите и обирите. Скъпи часовници и лъскави западни коли имаше на всеки метър, а кварталните банди се бяха издигнали до много високо ниво. От постните панелки се бяха преместили в южните квартали със скъпите вили, където действаха със замах. Сторих им се лъскава мацка с богати приятелчета и вероятно затова ме приеха така топло в компанията си. Не се хванах на тази въдица и не се превърнах в информатор, въпреки че имах достъп до много изкусителна информация.

Живеех си кротко с дилъра. Забавлявах се с неговите аверчета - по-вечето от тях практикуваха същата професия или бяха част от някоя от бандите за обири. Единият от дилърите се маскираше като таксиметров шофьор и бръмчеше дневни смени под носа на ченгетата. През нощта си беше образцов съпруг и жена му дори не подозираше, че колата, с която вози детето на детска градина, е натъпкана с кофти дрога за ноздрите на софийските глезльовци.