Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Но той не тормозел само бедните. Кралят на сегантиите бил добър човек на име Хейс. Бил победил всичките си врагове в битки и се опитвал да направи народа си силен и преуспяващ. Имало обаче един враг, когото не могли да сразят: Изчадието. Внезапно то поискало годишен данък от крал Хейс. На клетия човек било наредено да пожертва седемте си сина, започвайки с най-големия. По един син всяка година, докато нито един не останел жив. Това било повече, отколкото някой баща можел да понесе. Но по някакъв начин Нейз, най-последният син, успял да обуздае Изчадието и да го затвори в катакомбите. Не знам как го е сторил - може би, ако знаех, щеше да е по-лесно да победя това създание. Всичко, което знам, е, че пътят му бил препречен от заключена сребърна порта; подобно на много създания на мрака, то е уязвимо за среброто.
- И значи все още е пленено там след всичкото това време?
- Да, момче. Приковано е там долу, докато някой отвори онази порта и го освободи. Това е факт и е нещо, което всички свещеници знаят. Това е знание, което се предава от поколение на поколение.
- Но няма ли никакъв друг път навън? Как може Сребърната порта да го задържи вътре? - попитах.
- Не зная, момче. Всичко, което знам, е че Изчадието е затворено в катакомбите и може да излезе само през онази порта.
Исках да попитам какво пречи просто да го оставим там, щом е пленено и няма вероятност да избяга, но той отговори преди да успея да изрека въпроса. Прогонващия духове вече ме познаваше добре и умееше да се досеща какво мисля.
- Но се боя, че не можем просто да оставим нещата така, момче. Виждаш ли, сега то отново набира сили. Невинаги е било само дух. Това стана едва след като бе пленено. Преди това, когато бе много могъщо, имаше физически облик.
- Как изглеждаше? - попитах.
- Утре ще разбереш. Преди да влезеш в катедралата за погребалната служба, погледни нагоре към каменното изваяние точно над главния вход. Това е най-сполучливото изображение на създанието, което има вероятност да видиш.
- В такъв случай виждали ли сте истинското създание?
- Не, момче. Преди двайсет години, когато за пръв път се опитах да убия Изчадието, то още беше само дух. Носят се обаче слухове, че силата му е нараснала толкова много, та сега приема образите на други създания.
- Какво искате да кажете?
- Искам да кажа, че е започнало да променя формата си и няма да мине много време, преди да е достатъчно силно, за да приеме първоначалния си истински образ. Тогава ще е способно да накара почти всеки да се подчинява на волята му. А истинската опасност е, че може да принуди някого да отключи Сребърната порта. Това е най-тревожното от всичко!
- Но откъде получава силата си? - поисках да узная.
- Главно от кръвта.
- Кръв?
- Да. Кръв от животни - и от хора. Изпитва ужасна жажда. Но за щастие, за разлика от един богърт-разкъсвач, не може да вземе кръвта на човешко същество, освен ако не е дадена доброволно...
- Защо някой би искал да му дава кръвта си? - попитах, потресен от самата представа.
- Защото то може да влиза в умовете на хората. Изкушава ги с пари, високи постове и власт - с какво ли не. Ако не може да получи желаното чрез убеждение, тормози жертвите си. Понякога ги подмамва долу в ка-такомбите и ги заплашва с това, което наричаме „пресата“.
- Пресата ли? - попитах.
- Да, момче. Със силата на волята си Изчадието може да стане толкова тежко, че намират някои от жертвите му сплескани, със счупени кости и с тела, размазани в земята - трябва да се изстържат, за да бъдат погребани. Били са „притиснати в пресата“ и гледката не е приятна. Изчадието не може да ни разкъса и да пие кръвта против волята ни, но не забравяй, че все още сме уязвими за „пресата“.
- Не разбирам как може да кара хората да правят онези неща, когато е затворено в катакомбите - казах.
- Може да чете мисли, да оформя сънищата, да отслабва и покварява умовете на хората над земята. Понякога дори вижда през техните очи. Влиянието му стига чак в катедралата и църковния съвет и тероризира свещениците. От години причинява такива злини из Прийстаун.
- Сред свещениците?
- Да - особено онези със слаба воля. При всяка възможност ги принуждава да разпространяват неговото зло. Брат ми Андрю работи като ключар в Прийстаун и неведнъж ми е изпращал предупреждения за това, което се случва. Изчадието пресушава духа и волята. Кара хората да правят каквото иска, като заглушава гласовете на добротата и разума: те стават алчни и жестоки, злоупотребяват с властта си, ограбват бедните и болните. Сега в Прийстаун църковният десятък се събира два пъти годишно.