Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Ридание - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ридание

Электронная книга - «Ридание». Краткое содержание книги:

Омагьосваща история за невъзможната любов,
която е и невъзможно да бъде отхвърлена…
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 111
Перейти на страницу:

      Люк постави ръка на рамото ми, а с другата посочи вечерното небе.

      –  Виж луната.

      – Това ли можа да измислиш? – попитах аз, но въпреки това погледнах към нея – бледа, загадъчна, висяща там горе сред все още синьото, а не черно небе. И отново почувствах, че бих могла да я гледам вечно или поне докато си спомня защо ми се иска постоянно да се взирам в нея. – Красива е, нали?

      Не мисля, че той все още гледаше към луната, но отговори:

      –  Да, много.

      – Знам, че звучи глупаво, но тя ме кара да се чувствам странно. – Така, както Люк ме караше да се чувствам.

      –  Защото е дете на нощта. Нощта крие тайни.

      И той криеше тайни, нали така? Тайни, които и двамата се преструвахме, че няма.

      –  Много поетично.

      –  Мога да бъда и поет, когато искам. Сложна личност съм. И аз като теб имам дълбока душевност.

      Сведох престорено смутено поглед.

      – Ооо, смяташ, че имам дълбока душевност? Това е ужасно мило.

      Вдигнах очи, за да видя реакцията му, но той гледаше някъде зад гърба ми. Обърнах се, за да проследя погледа му.

      С походка на модел към нас се приближаваше много висока и много руса жена. Беше красива като лилия, с невероятни сини очи и съвършена снежнобяла шия. Внезапно моята рокля ми се стори дрипава.

      –  Елинор – каза Люк с безизразно лице.

      – Люк. Чудесно е, че се срещаме отново. – Постави ръце на раменете му и го целуна по бузата, като прокара пръст надолу по брадичката му. Извърнах поглед. – Сякаш мина цяла вечност.

      –  Да.

      –  О, май не сме в много добро настроение тази вечер! – възкликна красавицата. – Мислех, че си направо в рая сред тази прекрасна музика.

      Люк не отговори.

      – Като казах „прекрасна музика”... ти свири великолепно, Диърдри. Всички ние бяхме изумени от изпълнението ти.

      Погледнах към нея, щом чух името си, и бях заслепена от сияйната й усмивка.

      –  Благодаря. Люк много ми помогна.

      Елинор насочи усмивката си съм Люк, който все още стоеше със същото странно безизразно лице.

      – О, да, наистина помогна доста. – Усмихна му се още по-лъчезарно. – Люк, скъпи, няма ли да си поговорим малко?

      –  Как върви работата? – попита той глухо.

      Русата жена се изсмя. Дори смехът й беше красив и направо досадно съвършен.

      –  Много добре.

      Люк повдигна въпросително вежди.

      –  Как е шефката?

      Елинор изучаваше небрежно фино оформените си нокти.

      –  О, напоследък сме по-скоро като колежки.

      –  Сигурно е вълнуващо.

      – Масите оценяват по-високо някого като тях. – Направи жест към себе си. – Някой като мен.

      –  Какъв късмет и за двете ви – каза Люк.

      –  И аз така мисля, пиленце. – Тя се обърна към мен. – А ти определено си изгряваща звезда. Ще следя развитието ти.

      Усетих как зад гърба ми Люк настръхна.

      – Беше ми много приятно да се запознаем, Диърдри. Пожелавам ти приятна вечер. – Докосна отново Люк по лицето. – Ще се видим скоро.

      След като си тръгна, погледнах Люк и хапейки устни, го попитах:

      –  Бивша приятелка?

      Той ококори очи и се разсмя.

      – Това би било най-ужасното нещо, което може да се случи на някой мъж. Не. Помниш ли страшната приказка с ужасната си леля? Елинор ще бъде чудесно попълнение в нея. Мисли за нея като за зла кръстница.

      Въздъхнах облекчено. Всъщност не биваше да мисля за Люк по този начин, като се имаше предвид от колко време го познавам. Но все пак идеята, че бих могла да имам Елинор за конкурентка, направо ме вцепени.

      –  Зла кръстница е много по-добре от бивша приятелка.

       Какво те прави толкова различен, Люк, че изобщо ми пука дали си имал гадже или не?

      Погледът му се плъзна покрай мен.

      –  Така е, нали?

      Извърнах очи и аз, самоувереността ми изчезна вдън земя и само кимнах.

      –  Аха.

      Внезапно осъзнах, че от колоните в шатрата, където се провеждаше церемонията по награждаването, от известно време се носеха гласове.

      –  Второ място при соло изпълнителите за Кармен Мейси. – Зад гърбовете ни се разнесоха любезни ръкопляскания.

      Запътихме се мълчаливо към мама, но спряхме, когато видяхме, че тя говори с някого. Дилия изненадващо за нея мълчеше.

      –  ... Чух я как свири днес и просто исках да ви кажа, че съм изключително впечатлен от таланта й. Ние търсим точно такива хора – като нея и приятеля й. Моля ви, моля ви, вземете визитката ми и се обадете.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)