Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Хубаво момиче — отбеляза Макленън. Мондо не отговори. — Поне това би трябвало да сте забелязали.
Мондо сви рамене.
— Не съм й обръщал особено внимание.
— Не е ваш тип, така ли?
Мондо вдигна очи. Устата му се изви в крива усмивка.
— Струва ми се, че по-скоро аз не бях неин тип. Тя никога не проявяваше никакъв интерес към мен. Вълнуваха я по-различен вид мъже. В „Ламас“ винаги се налагаше да чакам, докато получа поръчката си.
— Това сигурно ви е дразнело.
В очите на Мондо проблесна паника. Започваше да разбира, че Макленън е доста по-проницателен в сравнение с досегашните му представи за ченгетата. Налагаше се да се мобилизира и да прояви целия здрав разум, на който беше способен.
— Всъщност не. Ако бързахме, обикновено пращах Гили да поръча вместо мен.
— Гили? Това е Алекс Гилби, така ли?
Мондо кимна и сведе отново очи. Не искаше този човек да разбере чувствата, които кипяха в душата му. „Смърт, вина, страх, подозрение“. Отчаяно копнееше да приключи с всичко това, с полицейския участък и с целия случай. Нямаше желание да накисва никого, за да осъществи желанието си, но не би могъл да понесе такова нещо още дълго. Съзнаваше отлично, че няма да издържи, а не искаше да започне да се държи по начин, който ще накара ченгетата да решат, че в него има нещо съмнително, че проявява чувство на вина. Защото не той беше подозрителен. Не той беше флиртувал с Роузи Дъф, колкото и да му се искаше. Не той беше откраднал лендроувъра. Само го използва после, за да откара онова момиче до дома му в Гардбридж. Не той бе открил тялото на умиращото момиче в снега. Алекс я откри — и изобщо заради него и останалите той се беше озовал в тази каша. Ако успееше да отклони вниманието на ченгетата от себе си, насочвайки интереса им към друг — е, Гили нямаше да разбере какво е направил. Пък и да разбереше, Мондо беше почти убеден, че би му простил.
— Значи тя харесваше Гили, така ли? — продължи безмилостно Макленън.
— Не знам. Доколкото се простират моите познания, за нея той беше клиент като всички останали.
— Но клиент, на който е обръщала повече внимание, отколкото на вас например.
— Е, да, но той определено не беше единствен.
— Искате да кажете, че Роузи е обичала да флиртува?
Мондо поклати нетърпеливо глава.
— Не, нищо подобно. Такава й беше работата. Работеше като барманка и беше задължена да се държи любезно с клиентите.
— Но не е била особено любезна с вас.
Мондо подръпна нервно една къдрица, паднала над ухото му.
— Опитвате се да промените смисъла на думите ми. Разберете, тя не означаваше нищо за мен, както и аз не означавах нищо за нея. А сега мога ли да си вървя?
— Не още, господин Кър. Чия идея беше да се прибирате снощи през Халоу Хил?
Мондо се намръщи.
— Не мога да твърдя, че е било нечия идея. Просто от там минава най-прекия път от мястото, където бяхме на купон, до Файф Парк. Често се прибираме по този път. Никой не се замисли специално по този въпрос.
— Някой от вас да е изпитвал друг път желание да тича нагоре към гробището на пиктите?
Мондо поклати глава.
— Знаехме какво има там, дори отидохме веднъж да наблюдаваме разкопките — също както и половината население на Сейнт Андрюз. Това още не означава, че проявяваме неестествени наклонности.
— Не съм казал подобно нещо. Но никога до снощи не сте се отклонявали към гробищата, когато сте се прибирали към общежитията, нали?
— Че защо ни е да се отклоняваме?
Макленън сви рамене.
— Знам ли? Момчешки щуротии — може да сте гледали „Кери“ прекалено често.
Мондо задърпа кичур от косата си. „Смърт, вина, страх, подозрение“.
— Не обичам филми на ужаса. Вижте какво, инспекторе, идеята ви е напълно погрешна. Ние сме просто четири обикновени момчета, които снощи се озоваха неволно в необичайна ситуация. Това е всичко — ни повече, ни по-малко — и той разпери ръце в израз на невинност, надявайки се жестът да изглежда убедителен. — Много ми е мъчно за момичето, но това, което се е случило, няма нищо общо с мен.
Макленън се облегна назад.
— Така твърдите вие.
Мондо премълча, само въздъхна раздразнено в отговор.
— Какво ще кажете за снощния купон? Какво правихте, докато бяхте на гости?