Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Някой от вашите приятели да е проявявал по-голям интерес към нея?
— Не съм забелязал — при промяната в насоката на разпита зад невъзмутимостта на Зиги се прокрадна известна предпазливост.
— Значи изпихте по няколко пинти в „Ламас“. Какво стана после?
— Както казах, отидохме на купон. У един познат на Том Маккий, студент трета година по математика — казва се Пит. Живее в Сейнт Андрюз, на „Лиърмонт Гардънз“, не помня номера. Родителите му ги нямаше и той беше организирал купон. Отидохме там към полунощ, а когато си тръгнахме, наближаваше четири сутринта.
— Заедно ли бяхте по време на купона?
Зиги изсумтя презрително.
— Били ли сте някога на студентски купон, инспекторе? Би трябвало да знаете как стоят нещата. Влизате заедно, вземате си по една бира и оттам нататък всеки тръгва нанякъде. После, когато ви писне, проверявате кой от компанията още се държи на крака, събирате останалите и си тръгвате. Такъв съм си аз, водя съвестно стадото — и той се усмихна иронично.
— Значи четиримата отидохте заедно на купона и четиримата си тръгнахте заедно, но нямате представа какво са правили другите трима в промеждутъка?
— Така е горе-долу.
— Значи не бихте могли да се закълнете, че няма възможност някой от тях да е излязъл, а после да се е върнал отново на купона?
Ако Макленън бе очаквал Зиги да прояви признаци на уплаха, вероятно бе разочарован. Зиги само наклони замислено глава на една страна.
— Не, вероятно не бих могъл — съгласи се той. — През по-голямата част от времето стоях в зимната градина в далечния край на къщата — заедно с двама англичани. Съжалявам, но не помня имената им. Говорехме за музика, политика, такива неща. Бяхме се поразгорещили доста, когато заговорихме за шотландската независимост — можете и сам да предположите. Минах няколко пъти през останалите стаи, когато отивах да си взема още бира, отидох веднъж и в дневната, където имаше разни неща за хапване, но не мога да твърдя, че съм следил какво правят приятелите ми.
— Обичайно ли е да си тръгвате заедно? — Макленън сам не можеше да разбере защо зададе точно този въпрос, но имаше чувството, че е на прав път.
— Зависи — може някой да забърше някое гадже.
Момчето определено минаваше на защитни позиции — следователят имаше такова чувство.
— Често ли се случва?
— Понякога — усмивката на Зиги беше вече някак насилена. — Нали сме здрави млади мъже?
— И въпреки това четиримата най-често се прибирате заедно у дома? Звучи уютно.
— Знаете ли, инспекторе, не всички студенти са сексуални маниаци. Някои от нас съзнават какъв късмет са имали да попаднат в този университет и не искат да провалят шансовете си.
— Значи предпочитате да общувате помежду си? Там, откъдето идвам, хората биха се усъмнили да не сте обърнали резбата.
Невъзмутимостта на Зиги му изневери за миг.
— Дори да е така, какво от това? Не е противозаконно.
— Зависи какво правите и с кого го правите — отвърна Макленън, който вече не правеше никакъв опит да симулира добронамереност.
— Вижте, какво общо има всичко това с факта, че се натъкнахме на една умираща млада жена? — попита Зиги и се приведе напред. — Какво искате да кажете — че сме обратни, и затова сме изнасилили и убили едно момиче?
— Вие го казахте, не аз. Добре известно е, че много хомосексуалисти ненавиждат жените.
Зиги поклати невярващо глава.
— Добре известно на кого? На несведущите и страдащи от предразсъдъци? Знаете ли, това че Том, Дейви и Алекс си тръгнаха заедно с мен от купона, не значи, че са хомосексуални. Биха могли да ви връчат цял списък с имената на момичета, които ще ви убедят в обратното.
— А вие, Зигмунд? Бихте ли могли и вие да ми връчите подобен списък?
Зиги се стегна, налагайки си да не се издаде с езика на тялото. Между законното и приемливото зееше пропаст с размерите на цяла Шотландия. Тъкмо в това положение истината в никакъв случай не би му била от полза.
— Защо не се върнем на темата, инспекторе? Напуснах купона приблизително в четири часа сутринта заедно с тримата си приятели. Тръгнахме по Лиърмонт Плейс, завихме нагоре по Канънгейт, после надолу по Тринити Плейс. Най-краткия път към Файф Парк е напряко през Халоу Хил…