Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Останете тук. Не съм дете, няма защо да криете истината от мен — каза тя и преглътна мъчително.
— Имате ли бренди? — попита Джанис. Арчи я гледаше недоумяващо. — Или уиски?
Колин се изправи, залитайки.
— В килера има една бутилка, ще я донеса.
Айлийн обърна подпухналите си очи към Джанис.
— Какво се е случило с моята Роузи?
— Все още не знаем със сигурност. Изглежда е била намушкана с нож. Но ще трябва да поговорим със съдебния лекар, преди да можем да кажем нещо със сигурност.
Когато чу думите й, Айлийн трепна и се отдръпна, сякаш някой я беше ударил.
— Кой би причинил това на Роузи? Та тя и на мравката път правеше!
— И ние не знаем нищо повече — намеси се Шоу. — Но ще открием виновника, госпожо Дъф. Ще го открием. Знам, че това е най-неподходящото време да ви разпитвам, но колкото по-скоро получим необходимите сведения, толкова по-бързо ще се движи разследването.
— Може ли да я видя? — попита Айлийн.
— Ще уредим това малко по-късно през деня — отвърна Джанис. После приклекна до Айлийн и постави успокояващо ръка върху нейната. — В колко часа се прибираше Роузи обикновено?
В този момент Колин се върна от кухнята с бутилка „Белс“ и три чаши.
— В „Ламас“ приключват с поръчките в десет и половина. Обикновено си идваше към единайсет и четвърт.
Той постави чашите на ниската масичка и сипа три солидни дози.
— Но понякога си е идвала и по-късно, нали? — попита Шоу.
Колин подаде по една чаша на родителите си. Арчи изпи своята на един дъх. Айлийн я стисна здраво, но не я вдигна към устните си.
— Да, ако беше канена на купон или нещо подобно.
— А снощи?
Колин отпи малко уиски.
— Не знам. Мамо? На теб казвала ли ти е нещо?
Айлийн го изгледа. Имаше зашеметен и объркан вид.
— Каза, че имала среща с приятели. Не каза с кого, пък аз и не я попитах. Има право да живее живота си, както намери за добре — тонът й доби предизвикателен оттенък, което подсказа на Джанис, че темата е била повод за спорове, най-вероятно с Арчи.
— Как се прибираше Роузи обикновено? — попита Джанис.
— Ако аз или Брайън бяхме в града, обикновено минавахме, когато тя приключваше работа, и я докарвахме. Или едно от другите момичета, Морийн, я докарваше с колата си, когато бяха в една смяна. Ако не успееше да намери кой да я докара, вземаше такси.
— Къде е Брайън? — попита внезапно Айлийн като квачка, уплашена за съдбата на пилетата си.
Колин сви рамене.
— Не се е прибирал, сигурно е останал да нощува някъде в града.
— Трябва да се прибере у дома. Не е редно да научи за това от чужди хора.
— Ще се върне за закуска — каза рязко Арчи. — Нали трябва да се приготви за работа.
— Роузи излизаше ли с някого? Имаше ли приятел?
Настоятелността на Шоу отклони разговора в посоката, която му беше необходима.
Арчи се намръщи.
— Мнозина се увъртаха около нея.
— Но имаше ли някой постоянен?
Айлийн отпи малка глътка от уискито.
— Отскоро си имаше някого, но не искаше да ми каже нищо за него. Питах я, но тя все казваше, че щяла да ми каже, когато му дойдело времето.
Колин изсумтя.
— Сигурно е бил женен.
Арчи изгледа ядосано сина си.
— Ще се държиш прилично, когато говорим за сестра ти, ясно ли е?
— Че защо иначе ще го крие? — младият мъж вирна предизвикателно брадичка.
— Може пък да не е искала ти и брат ти пак да й се бъркате — сопна се Арчи и се обърна към Джанис, за да поясни: — Веднъж опердашиха някакво момче, защото реши ли, че не се държал добре с Роузи.
— Кое е това момче?
Очите на Арчи се разшириха удивено.
— Ама това беше преди години. Няма нищо общо — момчето дори вече не живее тук. Замина за Англия скоро след онази история.
— Въпреки това бихме искали да ни кажете името му — настоя Шоу.
— Джон Стоуби — каза Колин с предизвикателен тон. — Баща му поддържа тревата на старото игрище за голф. Както каза и татко, Джон вече не би посмял да припари до Роузи.
— Приятелят й не е бил женен — намеси се Айлийн. — Питах я и тя отвърна, че заради нас никога не би се забъркала в такива неприятности.
Колин поклати глава и се извърна, навел глава над чашата си.
— Не съм я виждал с никого наскоро — каза той. — Но тя си беше потайна, нашата Роузи.