За честта на Прици

— Може би. Но дотогава не искам да знам нищо за него.

— Бракът не трябва да бъде тежест — рече Чарли — Знам, че често е така, но има и сполучливи бракове. Имам предвид съвместния живот на майка ми и баща ми. Бях щастлив, докато тя беше жива. Дразня се, когато науча че не е така, а това, което ти се е случило, ме вбесява. Искам да кажа, че мразя човека, който те е зарязал, но се радвам, че го е направил.

— И аз мисля така за брака. Майка ми и баща ми живееха ужасно, но и тогава разбирах, че животът им би могъл да бъде по-различен. Но да оставим това… Харесвам сакото ти, Чарли.

— Харесваш ли го? Това е шивачът на братовчед ми Паули. Работи в кинематографията. Мисля, че би трябвало да разбира от дрехи. Не го нося често. В Ню Йорк се обличат различно. Там такова сако би се набивало в очите. Би изглеждало твърде ексцентрично. Всъщност, разкошът покварява. Като малък татко ми го повтаряше два пъти седмично. Имаше предвид външния блясък. Поучаваше ме: „Не се поддавай на това изкушение, защото за тебе ще съдят по твоя ум и твоята същност, а не по дрехите, колите или диамантените пръстени“. Така е за мъжете — добави той.

— Той е прав, Чарли.

— Не си италианка, а те срещнах на сватбата на Тереза Прици?

— Епископът, който ги венча, също не е италианец.

— Не е ли? О, да. Той е поляк.

— Ти мислиш, че не съм имигрантка от Западна Европа, защото баща ми е поляк? — Тя го погледна и засия.

— Уокър, полско име ли е? — Беше поразен.

— Беше Валцевич. Родена съм като Майда Валцевич, но аз го промених.

— Мислех, че може би си учила в колежа с Мейроуз?

— Нещо такова. Колко време ще останеш в Лос Анджелийс?

— Може би до вторник.

— Трябва ли да се върнеш?

— Ами да. Занимавам се със зехтин и сирене.

Стори му се, че съзря в очите й насмешка. Питаше се доколко тя е осведомена за фамилията.

— Какво работиш, че можеш да си позволиш такава кола?

— Занимавам се с данъци.

— Данъци ли!

— Да. — Със смърт и данъци. Аз съм данъчен консултант.

— В какво по-точно се изразяват консултациите?

Отговорът, който му даде, можеше да се отнася и за него.

— Ами вчера имах един клиент, който има влог в банка и сметка в друга страна. Казах му, че трябва да попълни финансов формуляр 90221.

— Хм.

— Спестявам им пари. Например, ако някое акционерно дружество изплати откуп на похитител за освобождаването на негов служител, сумата се приспада като загуба или кражба. Технически въпрос, но в това е работата.

— Това е страхотно, Айрин. Наистина.

Беше с нея на обяд и вечеря през следващите два дни — неделя и понеделник. Когато в неделя вечерта я целуна, си помисли: „На четиридесет и две години съм, тази жена е към тридесет и пет, а целувката й ме опиянява.“

В понеделник й заяви, че я обича.

— Трябва да ти кажа, Айрин. Не мога да спя. Не мога да ям. Обичам те. Аз съм възрастен човек. Застрахователните компании ще потвърдят, че съм над средна възраст, но това няма значение. Никой в моя живот не ме е карал да почувствам това, което изпитвам към теб. Обичам те. Това е. Това е всичко. Обичам те.