Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
В слабата светлина на градинските фенери директорът приличаше на каменна статуя, облечена с черни панталони и ленена риза. Острите черти на лицето му от пръв поглед издаваха наполовина индианския му произход.
Грей плъзна дискретен поглед по лицето на шефа си. Търсеше пукнатини в поведението и изражението му, защото знаеше на какъв натиск е подложен Пейнтър напоследък. Агенцията за национална сигурност и АИОП провеждаха вътрешна ревизия на организационната структура на Сигма, а сега им се беше стоварила и кризата с епидемията в Югоизточна Азия. Предвид всичко това беше истинско чудо, че директорът е изпълзял от подземните офиси на Сигма. Пък макар и за една вечер само.
Макар че съзнанието за дълга и отговорностите никога не напускаше директора.
Сякаш в доказателство на това Пейнтър се протегна, оттласна се от парапета и се приближи към вратата.
— Трябва да тръгвам — каза на Грей и си погледна часовника. — Мисля да се отбия в службата и да видя дали Лиза и Монк са пристигнали нормално.
Двамата учени, доктор Лиза Къмингс и доктор Монк Кокалис, бяха изпратени да проучат епидемията, появила се в района на индонезийските острови. Бяха тръгнали тази сутрин под прикритието на сътрудници към Световната здравна организация.
Грей тръгна да изпрати директора. Знаеше, че интересът на Пейнтър към двамата агенти се простира отвъд ролята му на ръководител тактически операции. По лицето му се четеше тревогата на влюбен мъж.
— Лиза е добре, сигурен съм-побърза да го успокои Грей. Знаеше, че двамата се разделят за пръв път от доста време. — Стига да си е взела тапите за уши, разбира се. Хъркането на Монк може да заглуши и реактивен двигател. И като говорим за нашата ходеща дъскорезница, нали ще се обадиш на Кат, ако се чуеш със…
Пейнтър вдигна ръка.
— Вече ми звъня два пъти тази вечер да ме пита дали съм се чул с Монк. — Директорът пресуши чашата с уискито. — Ще й се обадя веднага щом говоря с тях.
— Подозирам, че Монк ще те изпревари, нали вече отговаря пред две жени горкият.
Пейнтър се усмихна някак уморено.
Преди три месеца на Кат и Монк им се беше родило момиченце, три килограма и сто грама, кръстиха го Пенелопе Ан. Когато му възложиха тази задача, Монк започна да се шегува как щял най-после да избяга от памперсите и среднощните хранения. Но шегите му не заблудиха Грей — на него му беше ясно, че мисълта за предстоящата раздяла дълбоко измъчва приятеля му.
— Благодаря ти, че дойде, шефе. Ще се видим утре сутринта.
— Кажи довиждане от мен на вашите.
Което му напомни нещо и Грей хвърли поглед към потока светлина, който се лееше от пристроения вляво от къщата гараж. Баща му се беше затворил там преди два-три часа. Не всички фойерверки тази вечер бяха при съседите. Напоследък баща му избягваше социалните контакти: те го затрудняваха все повече с влошаването на заболяването му — синдромът на Алцхаймер. Забравяше имена, задаваше въпроси, на които вече му бяха отговорили. Объркването и негодуванието често намираха отдушник в словесни престрелки със сина му. Както тази вечер. След разменените гневни думи баща му се затвори в гаража, който беше превърнал в импровизирана работилница.
Все по-често се затваряше там. Грей подозираше, че гаражът му служи не толкова за бягство от света, колкото за укрепено убежище, уединено място, където да опази остатъците от разсъдъка си и където намираше утеха в Дърводелството. Ала Грей съзираше растящия страх в очите му.
— Ще им предам — промърмори той.
Пейнтър си тръгна, а скоро го последваха и останалите гости. Някои влязоха да се сбогуват с майка му, други си взеха довиждане с Грей. Скоро той остана сам на верандата.
— Грей! — извика майка му отвътре. — Боклукът!
Той се наведе с въздишка да вземе коша с празните бутилки и кутийки от бира. Щеше да помогне на майка си в разчистването, а после щеше да яхне велосипеда и да измине краткото разстояние до апартамента си. Изгаси лампата на верандата и тръгна към кухнята. Чу жуженето на миялната и тракането на тигани в мивката.
— Мамо, аз ще измия — каза той и влезе в кухнята. — Ти върви да си починеш.
Майка му се обърна, без да вади ръцете си от мивката. Беше с памучни панталони, бяла копринена риза и влажна престилка на карета. В моменти като този, напрегната и уморена след края на шумно парти, майка му наистина изглеждаше стара, с потрес си даде сметка Грей. Коя беше тази побеляла старица в кухнята на майка му?