Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Балтазар, изглежда, усети реакцията му и сниши конспиративно глас:
— Наистина ли е онова, което си мисля?
Вигор се надигна и изтупа прахта от пръстите си.
— Надписът е по-стар от иврит — промърмори. — Първият език, ако може да се вярва на историите.
— Защо са го гравирали тук? Какво означава?
Вигор поклати глава и огледа пода, измъчван от нов въпрос. Драконовият знак се появи отново пред вътрешния му взор, осветен от тревогите му, вместо от ултравиолетовата лампа. Драконът се беше увил около надписа, сякаш да го защити.
Спомни си думите на историка. „Щяхме да го пропуснем, ако не беше рисунката на дракона“. Може би драконът не толкова защитаваше древната гравюра, а бе нарисуван с цел да я „освети“, да насочи вниманието към нея.
Чие внимание обаче?
Докато си представяше свития на кълбо дракон, Вигор отново усети тежестта на Яков в ръцете си, тежестта на обгореното му, димящо тяло.
И в този миг разбра. Посланието не беше предназначено за друг агент на Драконовия двор, за друг предател като префект Алберто. Трябвало е да привлече вниманието на човек, който познава отблизо историята на Драконовия двор, който би разбрал значението му.
Посланието беше оставено за него.
Но защо? И какво означаваше?
Бавно се изправи. Познаваше един човек, който би могъл да му помогне и с когото не се беше чувал през последната година. Не се беше налагало, а Вигор нямаше и особено Желание да поддържа контакт, особено след като въпросният мъж беше скъсал с племенницата му. Ала Вигор си даваше сметка, че неохотата му само отчасти почива на сантиментални подбуди. Този мъж, също като Кулата на ветровете, му напомняше за кървави събития, които предпочиташе да забрави.
Сега обаче нямаше избор.
Драконовият знак грееше пред погледа му като предупреждение.
Имаше нужда от помощ.
4 юли, 23:44
Такома Парк, Мериланд
— Грей, би ли изхвърлил кошчето от кухнята?
— Идвам, мамо.
Командир Грей Пиърс вдигна една празна бирена бутилка от пода в хола — поредната, паднала в жертва на празненството, което родителите му бяха спретнали за Четвърти юли — и я натика в пластмасовото кошче под мишницата си. Ако не друго, поне партито беше на приключване.
Погледна си часовника. Наближаваше полунощ.
Прибра още две бутилки от масичката в антрето и поспря пред отворената врата, примамен от лекия повей на вятъра вън. Нощта ухаеше на жасмин с примес на дим от фойерверките, с които съседите бяха ознаменували националния празник. Някъде в далечината детски свирки и кречетала все още накъсваха нощния покой. Някакво куче виеше в двора на съседите отзад, вбесено от шума.
Шепа гости още стояха на верандата, люлееха се лениво на голямата люлка или се облягаха на парапета — наслаждаваха се на прохладната нощ след обичайния пек на мериландското лято. По-рано вечерта бяха гледали оттук фойерверките. След това повечето гости се разотидоха. Останали бяха само най-упоритите.
Като шефа на Грей.
Директор Пейнтър Кроу се беше облегнал на един стълб и разговаряше с мрачен млад мъж от Конго, който караше специализация в университета „Джордж Вашингтон“ и временно беше назначен за асистент на майката на Грей. Пейнтър Кроу го разпитваше за враждуващите групировки в родината му. Дори и на парти директорът на Сигма Форс се ослушваше за пулса на световната политика.
Това беше една от причините да е такъв страхотен началник.
Сигма Форс беше подразделението за тайни операции към АИОП, департамента за изследователска и развойна дейност към министерство на отбраната. Задачата на агентите й беше да опазват или неутрализират технологии, свързани със сигурността на САЩ. Екипът се състоеше от бивши агенти на специалните служби, които се подбираха прецизно и без много шум, минаваха през съкратени образователни програми по различни точни науки и така се превръщаха в експерти с военна и научна подготовка. Или както обичаше да се шегува Монк, приятел и колега на Грей, превръщаха се в „учени-убийци“.
С подобна отговорност на плещите си директор Кроу рядко си позволяваше да се отпусне и дори тази вечер единствената му отстъпка от обичайната дисциплина беше чашата с малцово уиски, оставена на парапета. Цяла вечер я разнасяше насам-натам. Сякаш усетил вниманието на Грей, Пейнтър се обърна и му кимна.