Червената кралица

Измина една дълга година, изпълнена със самота, отвращение и болка, а сега имам да нося и друго бреме. Старата бавачка на Едмънд е обзета от такова нетърпение за появата на ново момче от рода на Тюдорите, че идва при мен всеки месец да пита дали кървя, сякаш съм любима кобила, която чака жребче. Копнее да кажа "не", защото тогава може да почне да брои на възлестите си стари пръсти и да види, че скъпото ѝ момче е изпълнило дълга си. В продължение на месеци я разочаровам и виждам как сбръчканото ѝ старо лице посърва, но в края на юни съм в състояние да ѝ кажа, че кървенето ми не се е появило, а тя пада на колене в личните ми покои и благодари на Господ и на Дева Мария, че династията Тюдор ще има наследник и че Англия е запазена за рода Ланкастър.

Отначало си мисля, че е глупачка, но след като изтичва да съобщи на съпруга ми Едмънд и на брат му Джаспър, те и двамата идват при мен като развълнувани близнаци, крещейки благопожеланията си, и ме питат дали ще желая нещо специално за ядене и дали трябва да повикат майка ми, дали бих искала да се поразходя внимателно във вътрешния двор или да си почина, и тогава разбирам, че за тях това зачеване е наистина една първа стъпка към величието и би могло да е спасението на нашия род.

Тази нощ, докато коленича за молитва, най-сетне отново имам видение. Имам толкова ясно видение, сякаш е част от обичайния ми живот в будно състояние, но слънцето е ярко като във Франция, не по уелски сиво. Този път не виждам как Жана отива на ешафода, то е чудодейно видение за Жана, когато е била призвана за величие. Намирам се с нея в полята недалеч от дома ѝ: усещам мекотата на тревата под краката си, и съм заслепена от яркостта на небето. Чувам камбаните, които бият за Ангелската молитва, те отекват в главата ми като гласове. Чувам божественото песнопение, а после виждам блещукащата светлина. Свеждам глава към скъпата покривка на леглото си, а ослепителната светлина все така изгаря вътрешността на клепачите ми. Изпълнена съм с убеждение, че виждам нейното призоваване, и че самата аз съм призована. Бог е искал Жана да му служи, а сега иска мен. Моят час дойде и моята героиня, Жана, ми показа пътя. Треперя от желание за святост, и изгарящото усещане зад клепачите ми се разнася из цялото ми тяло и гори – сигурна съм – в утробата ми, където бебето израства към светлината на живота и се формира духът му.

Не зная колко време се моля на колене. Никой не ме прекъсва, и аз имам чувството, че съм била сред свещената светлина цяла година, когато най-сетне отварям очи в почуда, и примигвам към танцуващите пламъчета на свещите. Бавно се изправям на крака, като се придържам за колоната на леглото, с колене, отмалели от усещането ми за божественото. Сядам отстрани на леглото си, удивена и озадачена от естеството на призванието си. Жана е била призвана да спаси Франция от война и да постави истинския крал на Франция на трона. Трябва да има причина за това, че видях себе си в родните ѝ полета, че през целия си живот съм сънувала нейния живот. Нашите животи трябва да се развиват еднакво. Нейната история сигурно ми говори. Сигурно аз също съм призвана да спася страната си, както тя е била призвана да избави своята. Призвана съм да спася Англия от опасност, от несигурност, от война дори, и да поставя истинския крал на Англия на трона му. Когато крал Хенри умре, дори ако синът му оцелее, знам, че именно бебето, което сега расте в моята утроба, ще стане наследник. Знам го. Това бебе трябва да е син – това ми казва моето видение. Моят син ще наследи трона на Англия. Управлението на моя син ще сложи край на ужаса от войната с Франция. Моят син ще превърне в мир размириците в страната ни. Аз ще го доведа на бял свят, ще го поставя на престола и ще го направлявам по Божиите пътища, на които ще го науча. Това е съдбата ми: да поставя сина си на трона на Англия, и онези, които се присмиваха на виденията ми и се съмняваха в призванието ми, ще ме наричат Нейна Светлост, майката на краля. Ще се подписвам "Маргарет Регина": кралица Маргарет.