Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Докато се храним, съпругът ми Едмънд разговаря само с брат си Джаспър. Никой от тях не ми казва повече от една дума, но аз трябва да слушам за опасенията им, че Ричард, херцог Йорк, ще предяви претенции за трона по силата на собственото си право. Негов съветник е Ричард Невил, граф Уорик, а тези двамата, Уорик и Йорк, са мъже с твърде огромна амбиция, за да се подчинят на един спящ крал. Мнозина твърдят, че страната не може да е в безопасност дори в ръцете на регент, а ако кралят не се събуди, тогава Англия няма да може да оцелее през дузината години преди синът му да стане достатъчно възрастен да управлява. Някой ще трябва да заеме трона: не можем да бъдем управлявани от един спящ крал и едно бебе.
– Не можем да понесем още едно продължително регентство: трябва да имаме крал – казва Джаспър. – От все сърце и душа ми се иска да се беше оженил и споделил легло с нея още преди години. Поне сега щяхме да бъдем напред в играта.
Пламвам и свеждам поглед към чинията си, отрупана с препечени и неразпознаваеми парчета дивеч. В Уелс се справят по-добре с ловуването, отколкото с фермерството, и на всяко ядене поднасят на масата някоя кльощава птица или животно под формата на разсечени порции. Копнея за дните на пости, когато имаме само риба, и си налагам допълнителни пости, за да избегна лепкавите парчета месо на вечеря. Всеки набожда с камата си каквото иска от едно общо блюдо, и попива соса с голямо парче хляб. Бършат ръце в панталоните си, а устите си – с маншетите на връхните дрехи. Дори на господарската маса ни поднасят месото върху големи късове хляб, които се изяждат в края на храненето. На масата не се слагат чинии. Кърпите за хранене очевидно са считани за твърде френски: смятат за патриотичен дълг да бършат уста с ръкавите си, и всички си носят собствени лъжици, сякаш са наследствени реликви, втъкнати в ботушите им.
Вземам малко парче месо и го загризвам. От мириса на мазнина ми се обръща стомахът. Сега те говорят, пред мен, сякаш съм глуха, за плодовитостта ми и за възможността, ако кралицата бъде прогонена от Англия или бебето ѝ умре, моят син да бъде един от вероятните наследници на краля.
– Мислиш, че кралицата ще допусне това да се случи? Мислиш, че Маргарет Анжуйска няма да се бие за Англия? Тя познава дълга си твърде добре – казва Едмънд със смях. – Има дори такива, които казват, че била твърде решителна, за да допусне да ѝ попречи един спящ съпруг. Казват, че забременяла без участието на краля. Някои твърдят, че предпочела да накара един коняр да я обладае, отколкото да остави кралската люлка празна, докато съпругът ѝ е потънал в сън.
Вдигам ръце към пламналите си бузи. Това е непоносимо, но никой не забелязва смущението ми.
– Нито дума повече – заявява Джаспър. – Тя е велика господарка, и аз се боя за нея и детето ѝ. Ти си осигури наследник, и не ми повтаряй клюки. Увереността на Йорк с неговия рояк от четири момчета нараства всеки ден. Трябва да им покажем, че е налице истински наследник на Ланкастър, който чака да заеме мястото си; трябва да потушим амбициите им. Фамилиите Стафорд и Холанд вече имат наследници. Къде е момчето на Тюдор и Боуфорт?
Едмънд се изсмива кратко и посяга за още вино:
– Опитвам се всяка нощ – казва той. – Повярвай ми, не пестя усилия в изпълнението на дълга си. Самата тя може и да е още почти дете, на което актът не се нрави, но аз правя каквото трябва.
За пръв път Джаспър хвърля поглед към мен, сякаш се пита как приемам това отблъскващо описание на брачния живот. Срещам погледа му безизразно, със стиснати зъби. Не искам съчувствието му. Това е моето мъченичество. Бракът с неговия брат в този селяшки замък в ужасния Уелс е моето мъченичество: аз го поднасям като жертва, и зная, че Господ ще ме възнагради.
Едмънд казва на брат си самата истина. През всяка нощ от съвместния ни живот той идва в стаята ми, с леко нестабилна походка от изпитото на вечеря вино, което излива в гърлото си като някой пияница. Всяка нощ ляга в леглото до мен, започва да мачка плата на нощницата ми, сякаш това не е най-фина валансиенска дантела, зашита с бодовете, които съм правила като малко момиче, и я отмята настрани, за да може да прониква със силни тласъци в мен. Всяка нощ стискам зъби и не изричам нито думичка на протест, не издавам дори едва чут стон от болка, докато той ме обладава грубо; и всяка нощ, мигове по-късно, той става от леглото ми, навлича нощницата си и си отива без нито една благодарствена или прощална дума. Не казвам нищо, нито дума, от началото до края, и той също. Ако беше редно една жена да мрази съпруга си, щях да го мразя като насилник. Но омразата ще направи бебето недъгаво, затова внимавам да не го мразя, дори тайно. Вместо това се измъквам от леглото в минутата щом той си отиде, и коленича на пода, все още долавяйки миризмата на гранясало от потта му, все още чувствайки изгарящата болка между краката си, и се моля на Богородица, която е имала късмета всичко това да ѝ бъде спестено от благото навестяване от безтелесния Свети Дух. Моля ѝ се да прости на Едмънд Тюдор, че измъчва така мен, нейното чадо, ползващо се с особеното благоволение на Бог. Аз, която съм без грях, и със сигурност – лишена от похот. Месеци след женитбата си съм толкова далече от желанието, колкото бях като малко момиче; и ми се струва, че нищо не може така сигурно да излекува една жена от похотта, както женитбата. Сега разбирам какво е имал предвид светецът, когато е казал, че е по-добре да се женят, отколкото да се разпалват.[2] Според моя опит, ако се ожениш, със сигурност няма да се разпалиш.
2
Коринтяни, I, 7:9 – (Бел. прев.)