Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
– И аз се питах същото – лицето на Василий беше пребледняло. – Коридон ме извика като началник на конюшните. Искаше да обсъдим състоянието на конете на място и да говоря с офицерите му дали имат нужда от нещо. Но Варда? Каза ми, че бил пратен да види войската в полето. Каза ми, че Михаил го е упълномощил. Тогава не се замислих, видя ми се нормално кесарят да изпълнява волята на императора...
Климент кимна.
– Отишъл е да направи последна проверка, че всичко е наред. Така Михаил се оказва в капан. Най-близките му, тези, които биха могли да го защитят, са избити. Из Константинопол се разпространяват слухове, че Господ е отвърнал очи от него, градът е разтърсен от убийства, земетресение, пожар и наводнение. Реликвите, които пазят столицата и за които отговаря императорът, изчезват. Той е подведен да се разведе с дъщерята на Коридон и да не даде триумф, с което го настройва срещу себе си. Михаил няма на кого да разчита! Всички, дори собствения му вуйчо, са срещу него.
– Има! – Василий се изправи решително. – Не ми казвай, че всичко е загубено, българино! Видя хората му на двора. Достатъчно са, за да пазят Михаил в двореца му!
Климент поклати глава.
– И да се справят с ветераните на Коридон? Не ми се вярва – той приглади лицето си с ръка. – Но шанс наистина има. И той е в магистъра.
– Нали не вярваш на смешната клетва, която той е положил? Че ще пази императора. Как ли пък не! Направил го е само за да се измъкне.
– Съгласен съм! Но Коридон е честолюбив. Видях войските му, докато идвах насам. Завзели са ключовите места в града, но все още не нападат двореца. Той се колебае, Василий! Колебае се как да постъпи!
– Мислиш, че може да остане верен на Михаил? След всичко, което ми каза?
– He! – писарят също стана и сложи ръката си на рамото на събеседника си. – Мисля, че след като е изменил на императора, сега се чуди дали да не измени и на кесаря! Рано или късно Коридон ще осъзнае, че няма нужда от Варда. Че сам може да седне в трона на Михаил и да получи империята в ръцете си.
– И какво трябва да направим ние? – неуверено попита Василий. Гласът му се губеше в сенките. – Какво можем да направим? Да предупредим Варда?
– Не! Трябва веднага, докато нещата не са излезли окончателно от контрол, да арестуваш и двамата. Фотий каза, че са у Варда. След това да претърсиш дворците им! Разполагаш с достатъчно хора за това!
Гигантът кимна отсечено и се втурна навън. Гласът му отекна между стените на двора. Василий заповяда на хората си да се строят, запалени бяха още катранени факли, издадени необходимите заповеди, вратите отворени.
– Има заговор! – не спираше да вика Василий, а гласът му се издигаше в горещия въздух между пукащите пламъци на факлите. – Трябва да спасим императора! Варда и Коридон са го предали! Убийте всеки, който се опита да попречи на това!
Накрая византиецът нахлупи блестящия си шлем, махна с ръка на писаря да го последва и поведе хората си.
Никой не се опита да ги спре.
Улиците бяха пусти, по плочите се търкаляха нечистотии, супени стъкла, керемиди и тухли, капаците и вратите на къщите бяха залостени, носеше се миризма на пот, кръв, мърша и желязо. От барикадите се виеха стълбове пушек, които забулваха звездите и изгряващата луна, цикадите пищяха, все едно идва краят на света.
Няколко пъти срещнаха от войниците на Коридон, които ги оставяха спокойно да продължат пътя си, щом видеха многобройния отряд на Василий, мрачните физиономии на хората му и извадените им мечове. Няколко бездомни кучета следваха отряда, но тихо, без да издават звук, сякаш не искаха да попречат на мъжете пред себе си.
Стиснал пулсиращата си глава с ръце, Климент се опитваше да не изостава. Попита Василий как точно смята да действа, но той не му отговори, а само продължи да върви с огромни крачки напред, свил ръцете си с юмруци, тресящ се от гняв, докато дългият му меч се удряше с тихо звънтене в железните предпазители на краката му. Устните му бяха здраво стиснати, в очите му се разгаряше опасен огън. За началника на имперските конюшни времето за мислене бе минало. Бе дошъл моментът за действие, нещо, което той владееше до съвършенство.