Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
Единственият шанс беше Варда да се договори с военачалника и да успее да го използва срещу неприятелите на императора. Трябваше да говори за това с Петрон и да разбере как точно смята да действа брат му. Кесарят не беше никак глупав и се оправяше чудесно. Бе го доказал по времето, когато беше регент на Михаил заедно с майка му Теодора. Петрон трябваше да знае...
Климент премигна и поклати глава. Имаше чувството, че се събужда от сън, че от очите му е паднала пелена, която досега е забулвала взора му. Внезапно всичко, което се бе случило още от убийството на кавхана до последното наводнение, се очерта ясно, подредено и логично в главата му. Знаеше кой избива приятелите на Михаил. Знаеше по чие нареждане са откраднати реликвите. Знаеше кой е поръчал покушенията на едноокия просяк Фидипид. И което беше най-важното – знаеше кой е Изчислителя.
Заговор наистина имаше, а Михаил само си мислеше, че е в безопасност. Ако не направеше нещо, днешният ден, 23 септември 867 година, щеше да се окаже последен в управлението му. А много вероятно и в живота му.
Писарят се огледа.
Слънцето клонеше към заник, червените му лъчи пълзяха като кървави пръсти по стените на къщите. Облаците се бяха разнесли, но над града продължаваше да тегне тежка, задушаваща жега. По улиците имаше малко хора, навсякъде беше пълно с войници, които разгонваха тези, които се събираха на групички, задържаха просяците и дълго разпитваха всеки, който им се стореше съмнителен. Мародерите и крадците бяха изчезнали, проповедниците ги нямаше по ъглите, но издигнатите барикади още стояха, а около тях в железни кошове горяха огньове, черни сенки се стрелкаха напред и назад. Положението изглеждаше овладяно, но оставаше неясно от кого – дали от императора, или от бунтовниците.
Климент безпомощно поклати глава. Към кого трябваше да се обърне?
Не можеше да се върне при Фотий. Патриархът бе казал, че отива да се моли, а всеки миг бе от изключителна важност. Тогава оставаше Василий. Той бе близък на императора, имаше влияние над него и разполагаше с войници, които да арестуват заговорниците.
Ако това все още беше възможно.
По пътя срещна Корсис и Невестулката. Помощниците му бяха излезли да го търсят, уплашени да не се случи нещо с господарят им в настаналия хаос. Без да им обяснява какво е открил, Климент ги поведе със себе си.
Намери началника на императорските конюшни в двора му, начело на отряд отлично въоръжени мечоносци. Повечето от тях изглеждаха така, сякаш се връщат от битка. Туниките им бяха размъкнати, сандалите – с кални петна, бойните им колани висяха накриво. Византиецът даваше резки заповеди с дълбокия си глас, слуги с факли притичваха напред-назад през двора.
– За какво си дошъл? – облечен с люспеста броня, шлем, меч с широка дръжка и тежки ботуши въпреки жегата, Василий изглеждаше внушително. – Сега нямам време за теб. Току-що се приготвихме. Сформирал съм отряд за защита на императора. Освен ако не искаш да се включиш!
Писарят завъртя глава.
– Ще трябва да ме изслушаш. И то насаме. Но не разпускай хората си. Може да ни потрябват по-късно.
– Това е сигурно! – извика великанът. – Но не виждам с какво можеш да ме заинтригуваш точно в този момент!
– Мисля, че мога! Знам кой е Изчислителя! Знам къде да го намерим и какво е намислил.
– Наистина ли? – Василий стовари тежката си лапа върху рамото на писаря. – Сигурен ли си?
Климент кимна.
– Напълно сигурен! И ако ми дадеш малко време, ще ти го докажа. Но трябва да побързаме! Михаил наистина е в опасност.
Няколко бръчки прорязаха челото на византиеца.
– Чуйте ме всички! – провикна се той и разговорите мигновено затихнаха. – Давам ви десет минути почивка. Проверете още веднъж оръжията си и не напускайте местата си! Да живее императорът!
– Да живее императорът! – викът на мъжете изпълни двора.
Василий дръпна писаря за ръка и го поведе към къщата.
– Ела, ще говорим в преддверието. Нямаме много време. Дано наистина да знаеш какво правиш. Бъдещето на империята, а и на твоята страна може да зависи от това, което ще ми кажеш.
Макар да бе напълно сигурен в изводите си, писарят почувства как се напряга. Дали наистина съдбините на двете държави зависеха от това, колко логично мисли?
Преддверието, в което го въведе Василий, бе просторно, с мозайки по подовете, палми в ъглите и извити мраморни колони. Гъркът го избута зад една от тях, хвана го за рамената и понита: