Ангелите не оцеляват на леда

Роман се слиса.

— Как какво? Ти цяла нощ търси инфо за нас и не разбра какво правиш? Да нямаш температура нещо?

— Не, аз разбрах какво търсим, но не вдянах защо. Помолихте — направихме, без проблеми, що да не помогнем на ближния. Ама за какво правихме всичко това?

Дзюба внимателно погледна Пьотър и неодобрително поклати глава.

— Ами всички помагахме на Анастасия Павловна. Беше нужно за нейната работа.

— За каква работа, бе, к’во приказваш? — разкикоти се Петя. — Ми че тя е пенсионерка! К’ви ми ги пееш?

— Не е пенсионерка — поправи го Роман. — Тя е офицер от полицията в оставка. И сега работи на друго място.

— Я стига бе, чуек! — махна с ръка Пьотър. — К’во може да работи тя, като е на сто години?

— Частен детектив е.

Петручо се облещи и забрави да сдъвче току-що отхапания залък.

— Стига, бе! Да паднеш! На луд ли ме праиш! Вярно ли, бе? Да не ме моташ?

— Честен кръст! — шеговито се закле Дзюба, искрено развеселен вътрешно. — Ама защо толкова се учудваш? Саня не ти ли е казвал къде и какво работи леля му?

— Нее. Но честно казано, не съм го питал. Каза ми, че била пенсионерка, та какво повече да питам, нали така? То е ясно, щом бабето е в пенсия, значи не работи.

Роман видя, че от гаража излезе Каменская, стана от стъпалото, на което седеше до Петручо, наведе се към него и тихо каза:

— Чуй един съвет от мен, приятел: обърни внимание, че освен твоето желязо и програмите, на света има и хора. И те невинаги са такива, каквито си ги представяш. Да вървим да включваме компа, работата не чака.

Петручо мълчаливо изтръска трохите от дънките и пуловера си и последва Роман и Каменская в къщата.

Саня Каменски се прибра след около час, след още час и половина се събуди Чистяков, учтиво намекна за обядване и Настя със съжаление слезе в кухнята, за да сготви нещо на мъжа си, Роман и Петя и — отделно — специална храна за Саня.

„Каква ли полза от това — мислеше си ядосано, докато режеше зеленчуци за диетичната супа, — и без това няма да я изяде, пак ще я хвърлям. Но има и два големи плюса: първо, съвестта ми ще е чиста, второ, ще се науча поне нещичко да готвя. Вече усвоих млечните каши и супи, време е да напредна. Добре че вчера сварих картофи, като че съм знаела, че няма да имам време да готвя.“

Чистяков обследва запасите от продукти в хладилника, извади някаква опаковка, внимателно прочете ситно отпечатаните цифри със срока на годност, после кой знае защо помириса съдържанието, макар че какво ли може да се подуши в нещо замразено?