Дъщеря на съдбата [bg]

— Точно така. Те са най-жадни за уважение. По-знатни от семейство Крос няма да има. Жалко, че гринговците не могат да произнасят истинското ти презиме. Крос върви повече за производител на сирена. Но какво да се прави, човек не може да има всичко…

Капитан Джон Съмърс се отправи към най-добрия ресторант в града с намерението да хапне и да пийне на воля, за да забрави петте седмици, прекарани край госпожата. Беше докарал няколко сандъка с еротични книги в нови, илюстрирани издания. Успехът на предишните беше невероятен и капитанът не губеше надежда, че сестра му Роуз ще си възвърне желанието да пише. След изчезването на Елайза тя бе потънала в печал и не посягаше към перото. Той самият също се беше променил. Остарявам, дявол да го вземе, казваше си капитан Съмърс, изненадан от налегналата го безсмислена носталгия. Не бе имал време да се порадва на дъщеря си, да я заведе в Англия, както бе възнамерявал, не бе успял дори да й каже, че е неин баща. Беше му омръзнало от недомлъвки и лъжи. Търговията с книги бе поредната семейна тайна. Преди петнайсет години, когато сестра му Роуз му призна, че зад гърба на Джереми пише непристойни истории, колкото да не умре от скука, го бе осенила мисълта да ги публикува в Лондон, където еротичният пазар, проституцията и клубовете за налагане с камшик процъфтяваха в противовес на все по-строгия викториански морал. В далечната чилийска провинция, седнала пред красиво бюро от светло дърво, сестра му пишеше роман след роман, с подпис „анонимна дама“, вдъхновявана само от хилядократно уголемените и разкрасени спомени за единствената си любов. Никой не подозираше, че страстните случки, някои от които навяваха мисли за маркиз Дьо Сад, вече класика в жанра, са дело на жена. Капитанът пое задачата да носи ръкописите на издателя, да наблюдава сметките, да прибира печалбите и да ги внася в лондонска банка на името на сестра си. По този начин той й се отплащаше за огромната услуга, че бе прибрала дъщеря му, без да каже никому нито дума. Елайза… Не можеше да си спомни майка й, вероятно на вид тя приличаше на нея, ала поривът за приключения бе наследила без съмнение от него. Къде ли бе отишла? И с кого? Роуз твърдеше, че е тръгнала за Калифорния по следите на своя любим, но колкото повече време минаваше, толкова по-малко го вярваше Джон Съмърс. Приятелят му Джейкъб Тод, сега Фриймънт, превърнал търсенето на девойката в лично задължение, го уверяваше, че Елайза никога не е стъпвала в Сан Франсиско.