Кървава роза [bg]

— Мислиш ли, че си спомнят? — попита Конър. — Когато Шей стана вълк, смяташ ли, че е осъзнавал какво става?

— Няма как да знаем — отвърна Адна.

Сабин се сгуши в ръцете на Итън.

— Радвам се, че Шей се превърна във вълк. Двамата с Кала си принадлежат. Винаги е било така.

Итън се приведе и я целуна по косата.

— Знам за какво говориш.

— Очевидно земята също е решила, че мястото им е един до друг — каза Адна. — Е, готови ли сте? Умирам от глад, а Аника ще раздаде новите назначения само след няколко часа. Не искам да пропусна вечерята.

— Каква всъщност е работата ви сега? — полюбопитства Сабин. — След като войната свърши?

— Мисля, че имаш предвид „нашата работа“ — усмихна й се Адна. — Нали вече си една от нас. Нещо, което няма да ти позволим да забравиш.

— Трябва да държим това под око. — Конър посочи онова, което някога бе представлявало камина.

Сега каменната рамка бе запълнена от масивна желязна врата, в средата на която се намираше Кръстът на елементите. Двата меча изглеждаха така, сякаш бяха споени с металната преграда.

— Да се уверим, че никой злодей няма да опита да бърника, където не му е работа.

— Като Лоуган? — попита Сабин.

— Лоуган — отвърна Адна — и всички други Пазители, чийто нормален срок на годност вече е изтекъл. Не че има много от тях, но все още са останали неколцина.

— Освен това трябва отново да се заемем с онова, което правехме преди избухването на войната — допълни Конър.

— Нима имаш чак толкова добра памет? — подхвърли Сабин.

— Почти съм сигурен, че все някой го е записал някъде — ухили се Конър.

— Преди да има Пазители и Търсачи сме били една група — обясни Адна. — Грижехме се никой да не злоупотребява с мистичното царство или пък да се забърква със сили, с които не бива.

— Наричахме се Конатус29 — добави Итън.

— Като стана дума за имена — обади се Конър, — след като вече не търсим Потомъка, ще получим ли ново название?

Итън сви рамене.

— Питай Аника.

— Може отново да се наречем Конатус — предположи Адна.

— Това е било преди шестстотин години — възрази Конър. — Аз гласувам против. А и първите Пазители са били част от Конатус. Да деля едно и също име с който и да било Пазител би ме накарало да се почувствам омърсен.

— Добре — каза Адна, без да обръща внимание на заяждането му. — Просто смятам, че използването на латински придава достолепие на каузата ни. Хайде, можем да продължим този разговор, докато вечеряме.

И тя се зае да тъче врата.

— Достолепие? — Итън се отдръпна от Сабин, като се усмихваше на Адна. — Вече никой не говори латински. Да обясняваме значението на думата всеки път, когато срещнем някого, ще ни дотегне страшно бързо. Пък и какво достойнство може да притежава една група, в която участва и Конър?