Кървава роза [bg]

— Конър, не казвай „живо-здраво“. Да не си каубой, който влиза в някоя кръчма.

Тя затвори портала и се обърна към него, сложила ръце на хълбоците си.

— Съжалявам, ако съм засегнал някого, милостива госпожице. — Конър се престори, че докосва почтително несъществуващата си шапка.

Адна се намръщи, ала бързо избухна в смях, когато той започна да я гъделичка.

— Престани! — изписка тя. — Престани! Връщам си думите назад! Можеш да си каубой!

Конър я прегърна с една ръка и се ухили на Итън.

— Е, как мина? Намери ли ги?

Сабин извърна поглед. Конър бе задал въпроса, който самата тя все още не бе готова да изрече на глас, макар че той се въртеше в главата й от мига, в който Итън се бе върнал.

Итън, от чието внимание не бе убегнало напрежението на Сабин, се прокашля.

— Аха. Не беше трудно. Бяха точно там, където очаквахме.

— Старото им свърталище — сви рамене Конър. — Логично е.

— Въпреки това е малко странно — каза Адна. — Не мислиш ли? Да се върнат в Халдис след всичко, което се случи.

— Това е тяхната територия. — Сабин я погледна за миг, след което отново зарея очи в далечината. — Мястото им е в онази планина.

Тя се поколеба за миг, а когато продължи, гласът й бе станал по-мек:

— Изглеждаха ли щастливи?

— И още как. — Итън се приближи до нея и нежно сложи ръка на рамото й.

— Защо не дойдеш с мен следващия път? Да се увериш със собствените си очи?

Топлотата в погледа му извика усмивка на устните й, макар че сърцето й се бе свило.

— Може би.

— Сабин…

Тя го погледна право в очите и положи длан на гърлото му. Остави пулсът му да барабани до кожата й в продължение на няколко секунди, преди да проговори:

— Това е миналото. Сега съм тук. С теб.

Итън сбърчи чело.

— Не искаш ли да ги видиш?

Сабин притвори клепачи, за да скрие болката в очите си. Не от Итън — той винаги знаеше кога в очите й се появява болка. Ала понякога й се искаше да я потули от новите си приятели. Благодарна бе за дружбата им и за любовта на Итън и не искаше миналото да помрачи надеждата, която хранеше за бъдещето им заедно.

— Ами другата глутница?

— Преместили са се на западния склон — отвърна Итън. — Глутницата на Стивън е завладяла някогашните територии на Бейн. Онези от глутницата на Емил, които оцеляха в битката, трябва да са отишли някъде другаде.

— Така е справедливо.

— Наистина.

— Значи едната алфа е получила своя хепиенд — каза Конър. — Ала как свиква нашето момче с новата си роля?

— Не че съм специалист или нещо такова, но ми се стори съвсем добре. — Итън обви ръце около Сабин и я притегли към себе си.

— Малко ми е жал за Тристан и Сара. — Адна скочи върху масата и продължи замислено, като клатеше крака. — Бяха заедно само десет минути и после отново изгубиха сина си.