Запали реката [bg]

— Какво има там?

— Нека проверим! — Гърни го поведе нагоре по стълбата и се озова в голяма стая над кухнята. Долната страна на стръмно наклонения покрив беше обкована с борови дъски със силен аромат. Имаше две легла, по едно от всяка страна, оправени по конец като в армията. В долния край на всяко стоеше по една ниска пейка, а подът помежду им беше застлан с правоъгълен килим. Помещението се отличаваше със същата вманиачена подредба като навсякъде другаде в хижата — само прави линии, прави ъгли и нито прашинка.

Гърни се наведе да провери едното легло, Хардуик — другото. Той заопипва под дюшека и не след дълго се натъкна на нещо студено, гладко и метално. Вдигна матрака и разкри тънък ноутбук. Почти веднага Хардуик попадна на мобилен телефон, залепен под таблата на другото легло.

— Остави всичко където е — натърти Гърни. — Трябва да повикаме подкрепление, да докараме криминолозите.

— Кого смяташ да повикаш?

— Окръжният прокурор. Клайн може да изиска временно прехвърляне на Торес и криминолозите в своя екип, но това трябва да е негово решение. Ключът занапред е разследването и свързаните с него служители да се управляват от структура извън полицейското управление.

— Друг вариант би бил шерифската служба.

На Гърни му се повдигна само от мисълта за Гудсън Клуц.

— Предпочитам Клайн.

Хардуик го озари с ледена усмивка:

— На Шеридън всичко това ще му дойде нанагорно, нали е голям фен на Бекерт. Тежко ще му бъде да види голямото лайно, засмукано в канала. Как според теб ще постъпи в случая?

— Ще разберем.

Хардуик присви очи.

— Смяташ, че малкото лайно ще се опита да извърти някакъв номер с дамгата и пушката, за да не признае, че е сгрешил?

— Ще разберем… — Гърни превключи телефона си от фенерче на набиране.

Зверски лай и вой го прекъснаха на средата на набирането. Звучеше като побъркана глутница от… какво? Вълци? Койоти? Във всеки случай животните бяха много, очевидно бяха готови за атака и приближаваха.

За броени секунди вледеняващата глъчка доби бясна сила и изглежда, се съсредоточи право пред хижата.

Трескавата свирепост на лая накара Гърни да настръхне.

Двамата с Хардуик посегнаха към оръжията си, свалиха предпазителите и се преместиха към открития ръб на таванската стая, откъдето ясно виждаха прозорците и вратата.

В глъчката отекна пронизително изсвирване и дивашкият лай замлъкна толкова внезапно, колкото бе започнал.

Двамата слязоха предпазливо по стълбата, Гърни вървеше първи. Пристъпи тихо към предната част на хижата и надзърна през единия прозорец. В началото не видя нищо освен тъмните прегърбени сенки на храсталаците около поляната. Тревата, която бе изглеждала тъмнозелена в лъча на фенерчето му, беше безлично сива в предутринната мъгла.