Запали реката [bg]

Веднага щом свърши да говори, привлекателната му секретарка влезе в стаята, понесла черен лакиран поднос със сребърен кафеник, две чаши, порцеланова захарница и каничка със сметана. Остави подноса на стъклената масичка за кафе.

Когато тя излезе, Гърни попита направо:

— Какво искаш от мен, Шеридън?

— Просто искам да съм сигурен, че мога да разчитам на прозренията и съветите ти… за да стигнем до спокойни води.

Гърни поумува върху очевидната си трансформация от ракета с топлинно насочване в морски лоцман и безкрайните запаси двуличие на прокурора.

— Искаш да остана в разследването, така ли?

— За да разплетем останалите възли. Да разнищим целия случай. Да осигурим приемственост. — Когато Гърни не реагира, Клайн добави: — Ти диктуваш условията!

— И ще съм свободен да проуча накъде водят нишките, без да ми се пречи?

Прокурорът видимо подскочи при последната дума, но след това въздъхна нещастно.

— Трябва ни известна яснота по отношение на мотивите за всяко от четирите убийства. Плюс това на Търлок. Наложително е да научим кой е виновникът. Трябва да намерим и братята Горт. Можеш да се заемеш с всеки от тези въпроси по начина, по който искаш.

— Ще ми трябва пълен достъп до Торес, Фелдър, Трешър, лабораторния персонал, балистиката и прочее.

— Няма проблеми — Клайн го погледна притеснено. — Е… ще го направиш ли?

Гърни не отговори веднага. Запита се отново защо се занимава с това, с което се е захванал. Истинските му мотиви, разбира се, бяха прости. Щеше да доведе случая докрай заради обещанието, дадено на съпругите на убитите полицаи. И заради смъртта на Джордан и Тукър, която заслужаваше да й се отдели също толкова сериозно внимание, колкото и на тези на Стийл и Лумис. Също и поради това, че разкриването на убийствата им, заедно с това на Търлок, навярно щеше да изложи на показ скритите корупционни практики. А затварянето на толкова открити рани може би щеше да доведе до подобие на мир в Уайт Ривър.