Порочен кръг [bg]

Веднага след като прегледа видеото на следващата сутрин, Рони телефонира в централата на „Банок Ойл“ в Анкоридж, Аляска. Когато чу в слушалката гласа на Хенри Банок, той направо го попита:

— Хенри, кога можеш да се върнеш в Хюстън?

— Летя обратно в петък — отговори Хенри, но долови потиснатостта в гласа на стария си приятел. — Какво има, Рони? Случило ли се е нещо? Получи ли се вече информация от полицията за дъщерите ми?

— Виж, Хенри, трябва незабавно да се върнеш! Не мога да ти кажа нищо, докато не дойдеш тук. Просто се прибери, Хенри. И ела в офиса ми веднага щом пристигнеш. Само не води Хейзъл със себе си, разбра ли ме? Ела сам.

— Задръж така, Рони… — Роналд го чу да разговаря с някого и после да отговоря: — Добре. Излитаме след час. Но полетът ще продължи не по-малко от седем часа. Ще кацнем в Хюстън доста късно.

— Без значение кога ще кацнете, ела веднага в офиса ми, Хенри. Ще те чакам тук. Някой долу ще те пусне да влезеш в сградата.

— Ще ти позвъня веднага щом кацнем — увери го Хенри.

Когато Хенри Банок и Хейзъл излязоха от летището в Хюстън, Бонзо Барнс ги чакаше в шофьорска униформа пред ВИП изхода.

— Добре дошли у дома, сър, госпожо. Лисвахте ни.

— Как си, Бонзо? — стисна ръката му Хенри. Господин Банок е истински джентълмен, за пореден път констатира Бонзо. Той се отнасяше с подчинените си с уважение, но ръкостискането му вече не беше така здраво.

Бонзо се обърна към Хейзъл и по време на краткото им ръкостискане й зададе мълчалив въпрос с повдигане на вежда. Страх го беше да споменава изчезналите момичета пред баща им.

Саша и Бриони бяха изчезнали преди почти година. На мястото им бяха останали само скръб и отчаяние. Ала най-лошата част на загубата бе несигурността и продължаващото вече месеци напрежение.

Хенри Банок страдаше най-много от всички. Властните черти на лицето му сякаш бяха започнали да се разпадат. Очите му повече не търсеха нови хоризонти за покоряване — блясъкът в тях бе изчезнал, погледът бе станал вглъбен. Раменете му бяха увиснали, беше се прегърбил. Сега вървеше като старец, влачеше краката си и стискаше ръката на Хейзъл за утеха и подкрепа. Но и този път проницателността не му изневери и той погледна Бонзо с уморена усмивка.

— Деликатността никога не е била сред многобройните ти изключителни таланти, Бонзо Барнс. За твое сведение, отговорът е „не“. Нищо не сме чували за момичетата.

Бонзо примижа мъчително. Работеше за господин Банок вече почти трийсет години. Трябваше да помни, че този човек има очи и на тила си.

— Съжалявам, господин Банок. Простете, сър.

Хенри го тупна по рамото с част от предишната си жизненост.

— Не трябва да се предаваме, човече. Ще ме оставиш ли сега пред офиса на господин Бънтър. След това откарай госпожа Банок у дома. После се върни в града и ме чакай да свърша. Не знам колко време ще ми отнеме…

На задната седалка на ролс-ройса Хейзъл седна близко до Хенри и стисна ръката му.