Порочен кръг [bg]

— Свинеферма било, значи?

— Да, и мога да те уверя, че свинските ни колбаси са най-добрите в Южна Америка. Цялата ни продукция се изкупува в големите градове.

Излязоха от горичката и се озоваха на голямо разчистено място сред джунглата. Силвестре пое надолу по пътека между две редици кочини. Животните в тях бяха от черната иберийска порода.

Силвестре спря пред една от кочините, в която се намираха осем чудовищно големи прасета. Всяко от тях стигаше до половин човешки ръст. Имаха къси остри бивни. Твърдата четина на гърба им образуваше гъста грива. Душеха въздуха гладно и щракаха с челюсти, грухтяха възбудено, без да свалят от Силвестре блестящите си алчни очички.

— Познават те… И ми изглеждат много щастливи да те видят — отбеляза Амарантус.

— Това са моите питомци — съгласи се Силвестре. — Аз съм онзи, който ги храни. — Той посочи най-едрото животно. — Този се казва Анибал. Когато му дойде времето да отиде в кланицата, за да стане на салам, ще тежи триста килограма.

— Истинско чудовище — възхити се Амарантус. — А с какво ги храниш? С касава?

— Да, с касава — почука носа си Силвестре с един пръст и го погледна лукаво и заговорнически. После сниши глас: — Но и месо. Даваме им доста месо.

— Че откъде намирате месо за прасетата? — учуди се Амарантус. — Малко хора в Минас де Йе могат да си позволят да хапнат месо, па дори и веднъж месечно. Месото е много скъпо.

— Не и когато въртиш бордей в Минас де Йе — подсмихна се Силвестре.

Амарантус го зяпна недоверчиво.

— Нее…! — възкликна той, като схвана какво му намеква Силвестре. — Не… не мога да повярвам. — После сам се усмихна: — Момичетата, нали…? Това ли е?

— Си! — доволно подсмъркна Силвестре и изсумтя почти като своите прасета. — Си! Когато окончателно престанат да работят в бардака, Долорита ги изпраща тук, във фермата.

— И това ли се случи с първата американска крава, когато умря? — поиска да се увери Амарантус. — Нахрани с нея прасетата?

Силвестре се смееше толкова силно, че бе неспособен да му отговори. Амарантус се извърна и се подпря на ниската ограда на кочината. Мислите в главата му бясно се въртяха. Сви си джойнт с марихуана, но ръцете му трепереха от възбуда. Запали джойнта и се обърна към Силвестре:

— Би ли искал да ти платя сто американски долара?

Силвестре моментално престана да се смее. Помисли си какво би могъл да стори със сто долара… Реши, че може да си позволи много неща с подобна сума. Та това си беше два пъти повече, отколкото Долорита му плащаше за седмица тежка работа.

— Какво трябва да направя?

— Искам да ме оставиш да снимам, когато докараш на гости на Анибал другата пута.

Силвестре успокоено изсумтя:

— Нямаш проблем, амиго. Ще те известя веднага щом тя умре. За твое сведение, не мисля, че ще изкара дълго. Не може да прежали сестра си. Скоро ще се предаде. За сто долара можеш да снимаш, докато свършиш филма в чантата си.