Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Опитвам се, но те са непоколебими. Това… това е все едно да буташ стена с голи ръце.
— На какво разстояние са оттук?
— На около три метра.
— Приближават се, а?
— Да, деди.
— Кажи ми, когато дойдат на един метър зад мен — той плъзна длан надолу по бастуна си, докато напипа тънкия му край, освобождавайки оловната глава.
— Хайде, деди — изсъска Уонда.
Селдън се обърна, замахна с бастуна и тежко го стовари върху рамото на единия от мъжете зад него. Онзи се свлече с писък и се загърчи на паважа.
— Къде е другият? — попита Хари.
— Избяга.
Той погледна мъжа на земята, сетне стъпи с крак на гърдите му:
— Провери в джобовете му, Уонда. Някой трябва да му е платил и аз бих желал да намеря неговия кредитен картон, от който да разбера откъде идват — и добави замислено: — Исках да го ударя по главата.
— Щеше да го убиеш, деди.
— Точно така — кимна Селдън. — Срамота. Имам късмет, че не го уцелих.
— Какво става тук? — чу се остър глас и при тях дотърча една плувнала в пот униформена фигура, която отблизо се оказа, че е женска. — Вие там, дайте ми този бастун!
— Полицай… — меко рече Селдън.
— После ще ми разправяте лъжите си. Сега трябва да извикаме линейка за горкичкия човек.
— Горкичкия човек? — повторя сърдито професорът. — Канеше се да ме нападне. Аз действах в самоотбрана.
— Видях какво се случи — изръмжа полицайката.
— Този гражданин и с пръст не ви докосна. Вие се извърнахте и го ударихте, без да ви е предизвикал. Това не е самоотбрана, ами нападение с побой.
— Полицай, казвам ви, че…
— Нищо не ми казвайте на мен. Можете да го заявите в съда.
— Полицай, само ни изслушайте… — обърна се към нея Уонда с тихо и сладко гласче.
— Вие си вървете у дома, млада госпожице — посъветва я представителката на властта. Уонда се изопна.
— Не, полицай. Където отиде дядо ми, ще отида и аз — очите на момичето блеснаха и другата промърмори:
— Добре, тогава елате.
18
Селдън беше вбесен:
— Никога в живота ми не са ме арестували. Преди няколко седмици ме нападнаха осем мъже. С помощта на моя син успях да се преборя с тях, ама къде бе полицията, докато ставаше това? Спря ли се някой да ни помогне? Не. Този път съм по-добре подготвен и повалих мъжа, който се канеше да ме връхлети. Имаше ли наблизо полицай? Естествено. Сграбчи ме за яката. Намериха се и хора, които се забавляваха да гледат как арестуват един старец за нападение и побой. В какъв свят живеем?
Сив Новкър, адвокатът на Селдън, въздъхна и тихо каза:
— Корумпиран свят, но не се тревожи. Нищо няма да ти се случи. Ще те измъкна под гаранция и евентуално ще се явиш на дело пред жури от хора, равни на теб. Най-многото, ама наистина най-многото, което ще получиш, са няколко сурови Думи от съдията. Твоята възраст и репутация…
— Остави моята репутация — прекъсна го все още ядосаният Хари. — Аз съм психоисторик, а в днешно време това е един направо мръсен свят. Те ще се радват да ме видят в затвора.
— Не, няма — рече Новкър. — Навярно ще се намерят смахнати, които ти имат зъб, ала аз ще се погрижа никой от тях да не влезе в журито.
— Действително ли трябва да подлагаме дядо ми на всичко това? — попита Уонда. — Той вече не е млад човек. Не може ли само да се явим пред магистрат16, а не пред съдебен състав?
— Може — обърна се към нея адвокатът. — Ако не си с всичкия си, може. Магистратите са нетърпеливи, луди за власт хора, които по-скоро биха те тикнали в затвора, отколкото да те изслушат. Никой не ходи при магистрати.
— Смятам, че ние трябва да отидем — каза девойката.
— Виж какво, скъпа — обади се Селдън, — мисля, че се налага да слушаме Сив… — Но изричайки тези думи, той усети силно разбъркване в коремната област. Това беше „натискането“ на Уонда. — Е, хубаво… щом настояваш.
— Тя не може да настоява — забеляза адвокатът. — Аз няма да го позволя.
— Дядо ми е ваш клиент — рече Уонда. — Ако иска нещо да се направи, както той е решил, вие трябва да го уважите.
— Мога да откажа да го представям.
— В такъв случай напуснете — остро каза внучката, — а ние сами ще се изправим пред магистрата.
— Добре тогава — кимна Новкър, след като помисли, — щом сте толкова непреклонна. Представял съм Хари дълги години и няма да го изоставя сега. Обаче ви предупреждавам, че има вероятност да го осъдят да лежи в затвора и ще трябва да работя като звяр, за да отменят присъдата… ако изобщо успея да го направя.
— Аз не се страхувам — заяви Уонда.
Селдън прехапа устни, а Сив Новкър се обърна към него:
— Ами ти? Съгласен ли си твоята внучка да командва парада?
16
Магистратът решава самостоятелно дребни криминални случаи, докато по-тежките са от компетенцията на съдия и жури от съдебни заседатели. — Бел. прев.